“Имах нужда точно от тях, когато Виола и Укулеле, се появиха в живота ми.”

Коя е Мария?

Когато бях малка ми беше изключително трудно да отговоря на въпроса „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, защото исках да стана много неща едновременно. Когато започвах да изброявам всички желани професии, възрастните ми казваха, че така не може и трябва да си избера една. Понеже не обичам думите „трябва“ и „не може“, когато пораснах дадох воля на интересите си и доказах, че възрастните не винаги са прави.

По образование съм психолог, имам 15 години опит в корпоративна среда, а през последните четири години практикувам като консултант по детски сън и хранене. Работата ми с деца и техните родители ми носи огромно удовлетворение и наред с това ми позволява да прекарвам ценно време със семейството си и да творя. Обичам да пиша и рисувам и тези две дейности придават допълнителен смисъл на дните ми.

Как се появиха Виола и Укулеле?

Виола и Укулеле се появиха в един сравнително труден период от живота ми. Звучи нелогично, защото те са толкова весели и непринудени, но истината е, че тогава имах нужда точно от това и те дойдоха на помощ. Всъщност работата по историите за зайчето и мишлето бяха моят начин да се забавлявам в едно напрегнато ежедневие. Лудориите, които им измислях, ме разсмиваха, харесваше ми да ги поставям в нелепи ситуации и после да търся още по-смешен начин да ги измъкна от там.

Имаш ли си любим герой от историите?

Обичам си ги всички, понеже имат своя индивидуалност и слабости, но са винаги добри и грижовни към другите. Все пак най-много ме радва колко е колоритна баба Костенурка и се надявам, когато остарея, да мога да се забавлявам поне наполовина колкото нея и да запазя детското у себе си.

Как пишеш?

Пиша винаги с удоволствие и измежду други задачи. Като при всяка друга работеща майка, времето ми е ограничено, затова не търся идеалните условия и атмосфера, а по-скоро грабвам възможността, когато ми се предостави. Вдъхновение черпя от децата и близките ми, а за героите си мисля като за реални личности. Последното ми помага да се отнасям с тях справедливо, но и да ги провокирам. Понякога се хващам как мислено казвам на някой от тях „Чакай сега да видиш в каква каша ще те забъркам!“

А как си почиваш?

Забавлявам се в игри и четене на книжки с децата, а си почивам, когато прекарвам време със съпруга ми или открадна минути за себе си. Обичам музиката и книгите и в живота ми няма ден, в който да не съм им отделила поне малка част от времето си. Не мога да мечтая за нищо повече от това.