Детските книги като възможност да говорим за раздялата в семейството – думи към родителите

Има ли как децата да се чувстват по-малко самотни и по-добре подготвени да се справят с промените, които съпътстват една раздяла?

Попитахме Слави Стоев – психолог, баща и водещ на подкаста Естествен интелект.

Раздялата на едно семейство взривява част от света на всеки един от членовете му. Колкото по-малки са децата в семейството, толкова по-голяма част от техния свят обхваща това. Тревожността около промяната е свързана най-вече с усещането за загуба. Затова, колкото по-малко „загубят“ от миналото, от родителите си, от рутината и навиците си със семейството – толкова по-лесно ще е за децата да преживеят промяната.

Раздялата в семейството поражда много емоции – у нас и у децата. Много от тези емоции са неприятни – страх, гняв, тревога, обида, вина, несигурност. Емоциите на децата до голяма степен зависят от нашите. През нас те се учат как се чувстват хората в различни ситуации. Докато сме ангажирани със собствените си емоции, е добре да си дадем сметка и за техните и да осигурим пространство за изявата им. Тези емоции може и да не ни харесват, но е полезно да сме готови да чуем и приемем гнева и обвиненията на децата към нас самите. Щастието на децата често е основен приоритет на родителите. Но очакването, че те ще са щастливи и непроменени след раздялата, е нечестно. Затова е важно да дадем пространство на мъката им и да покажем, че сме до тях, че я приемаме и ги подкрепяме в нея.

Ние възрастните, имаме възможността за много по-сложна оценка на причините и следствията, довели до раздяла. Може да потърсим вина в себе си и в другите. Отчитаме споделената отговорност, външните влияещи фактори, дори ситуациите в графата „то така се случи и никой не е виновен“. 

Децата нямат тази възможност за сложна причинно-следствена оценка. Те инстинктивно търсят вината в себе си или я насочват към друг, повлияни от външни внушения. Затова е важно, дори да се чувстваме наранени в дадена ситуация, да не обвиняваме другия родител, за да не прекъсваме връзката между него и детето. Колкото по-категорично и директно заявяваме невинността на децата за случващото се, толкова по-справедливо и подкрепящо е това за тях. И ги улесняваме да се справят с травмата от раздялата, защото често разбирането е необходима част от приемането на събитията.

Новата конфигурация, бъдещето, „А сега накъде?“ са основнит въпроси, които ни вълнуват, когато сме поставени в ситуация на криза, каквато е раздялата. Болката, която изпитваме тук и сега, може да доведе до внушения, че тя никога няма да отмине. Идеята за промяната към по-добро е нещо, което дава опора на децата. „Всичко ще е наред“, „С времето ще става по-леко“, „Нещата пак ще са добре“ може и да звучат като празни обещания от приказка, но всъщност са съвсем валиден изход от семейната криза.

Има различни семейства, органзирани по различен начин, и колкото повече децата приемат новото си семейство за „нормално“, толкова по-лесно ще се адаптират към него.

Разделите са всякакви и различни, ситуациите около тях и капацитетът ни да подкрепим децата също е променлив и различен. Генералните съвети и заучените формули не работят в такива ситуации, както и в почти никакви други сложни житейски събития. Отчитането, валидирането и разбирането на реалността на децата е това, което може да ни помогне да ги подкрепим и те да преминат през ситуацията без дълготрайни травми, а с приемане, че в „новото нормално“ те отново ще са щастливи, спокойни и обичани.

Слави Стоев, психолог