Ивайло Златков за превода на „Пернатко ви залесява!“: думите като игра и послание

Ивайло Златков е преводач с опит както в художествената литература, така и в области като правото, икономиката, бизнес и администрацията. Първият му чужд език е нидерландски, следван от естонски, немски и английски. Основната му страст са преводите на художествени текстове, особено детски книги, където предизвикателството е да предадеш смисъла творчески, без буквалност.

Когато превежда, Ивайло обича да си представя сюжета като филм или постановка. Вдъхновяващите илюстрации към „Пернатко ви залесява“ го потапят още по-дълбоко в историята, а текстът на Михаел Ставарич зазвучава на български именно благодарение на неговия превод.

Ето какво още споделя за работата си:

Какво беше първото ти впечатление, когато прочете „Пернатко ви залесява“? Имаше ли момент, който веднага те накара да се усмихнеш или пък да се замислиш?

Усмихнах се още преди да бях прочел и една дума от повествованието – от самото заглавие и се замислих над подзаглавието. Прочетох книгата на един дъх, усмихванията и замислянията бяха буен поток, но не мога да откроя някой особен момент в хода на повествованието. Най-много ме зарадва решителността на Пернатко да обяви война на човекоособите по толкова приятен, непоколебим, находчив и приветлив начин. После, в процеса на работа по превода, ме впечатлиха много моменти, като особено забавни бяха разсъжденията на сойчето върху различните птичи езици и начина на живот и поведението на различните животни и тези на хората. Гледната точка на разказвача ме усмихваше и замисляше непрестанно, което на свой ред ме зареждаше с творчески импулс да ги предам по възможно най-увлекателния и занимателен начин на детската аудитория.

Пернатко има специфичен начин на изразяване – разговорен, но и много образен. Как намери точния тон на български?

Получи се от само себе си. Не знам дали намерих точния тон, но намерих или по-скоро напипах баланса между лингвистичните нива, запазвайки някои от сложните думи като „думамопиша“, „четешослушаш“ и „дремоклюмам“. Впрочем, и аз много обичам да си играя с думите на езиците, които владея, на фонетично и морфологично ниво – на морфологично например съчетавамосливам с най-голямо удоволствие думи като „обядовечерям“ и подобни и в този смисъл с Пернатко сме съмишленикосподвижници. А фонетичните игри на думи в различните езици, на които с охота се отдавам, са повод за специален разговор.  Обичам да действам с размах – смело и експериментаторски. Така подходих и с „Пернатко ви залесява“. В превода на детски книги е особено важно човек да може да се вдетинява. За щастие вдетиняването ми идва отръки и при този превод на първо четене се появиха окончанията „ко“ и „чо“ – Пернатко, Сойчо, човекочудатковци, Мечо, който е и грамаданчо и здравенячко.  Не казвам, че съм измислил думите „пернатко“ и „мечо“ например, а че те, наред с другите, чисто семантично изпълниха прекрасно ролята си на български. В оригиналния текст не е така, няма такива окончания, а сливане на прилагателното със съществителното и/или фонетична игра на думи. 

Текстът в книгата е изпълнен с игра на думи и звуконаподобявания. Имаше ли конкретни, да ги наречем „фрази“, които ще запомниш като особено предизвикателни и как подходи към тях?

Подходих творчески и със замах – самият Пернатко ме вдъхнови. Играта на думи по никакъв начин не може да се представи от немски на български мотамо и реших да мина от фонетично и морфологично – директно на семантично ниво. И се получи, с радост и усмивка мога да споделя. Фрази и думи конкретно не мога да назова, но особено предизвикателен беше детският жаргон на сойчето – от една страна умишлено неправилно изписаните думи, и от друга – характерният му нахакан стил на изразяване. Предизвикателство бяха и възклицанията и окуражителните частици, като например „eй“, които придават допълнително индивидуалност и характер на главния герой. А най-любопитни бяха епитетите, особено тези, използвани за хората, които в началото много ме озадачиха, понеже такива думи няма. Подхождайки творчески, не се опитвах да ги адаптирам едно към едно, а на смислово и дори символично ниво. Така те започнаха да добиват значение и да играят отредената им от автора роля. Звуконаподобяванията допълват атмосферата на горския обитател доста успешно и предават една убедителна картина, което за децата е приятно докосване до природата. Без издаване на звуци и звуконаподобявания не можем да си представим нито една птица, а чрез този аудио пласт е възбудено любопитството на малките читатели по отношение на вида птица.

Михаел Ставарич отправя силно екологично послание. Смяташ ли, че начинът, по който Пернатко говори, прави идеите по темата по-достъпни за децата?

Несъмнено! Стилът на автора ми допада именно заради лекотата на въздействие – някак много естествено и сладкодумно децата са въвлечени и увлечени в съпричастност в една от най-важните теми на съвремието ни. Вместо назидателност, поучаване и моралистване, авторът е избрал възможно най-подходящия подход – разгръщането на замислянето и реализирането на находчиви действия „по спасяване на света за напреднали“ по неповторимо убедителен начин чрез горски обитател, т.е. от първа ръка и от човката на едно находчиво, провокативно и симпатично птиче с „остър взор“. Авторът внушава духовито на децата, че освен интересите на хората, не по-малко важен е животът на животните и този на растенията. Подтекстът е „не сме сами и право на достойно съществуване има всяко едно животно, всяка една гора, всяка една екосистема, всяко едно растение“…  

 Ако трябва да опишеш Пернатко с три думи, кои биха били те?

Провокативен, находчив, добронамерен.

А ако трябва да измислиш нова дума в духа на Пернатко, която да опише усещането ти след завършването на превода, каква би била тя?

Светоспасяване.

Какво би искал читателите – и малки, и големи – да запомнят от тази книга?

Природата е нещо, което трябва да се пази със зъби и нокти – буквално и безрезервно. Тя е вселенският ни дар в краткодългия ни живот и не се подразбира, че трябва на всяка цена да се експлоатират ресурсите на нашата планета с цел печалби, а там, където природните ресурси са ограничени, още от малки децата да бъдат учени на устойчиво ползване. Обичам да гледам документални филми и ми прави впечатление, че в различни държави в Африка се работи усилено децата да бъдат възпитавани в устойчиво ползване и добиване на ресурсите – например не да се излови всичката налична риба от реката, езерото, морето или океана, а да се лови само толкова, колкото е непосредствено нужно и инстинктивно и умишлено хората да допринасят за здрава и жизнеспособна популация на съответните риби. Жизнено важно е да се посветим на опазването на флората и фауната, да не бъдем антропоцентрични и да възпитаваме у подрастващите любов към природата,  животните, растенията и околната среда и затова в образователната система екологията и опазването на околната среда трябва да бъдат основни учебни предмети още от първи клас, а не маргинални клишета, споменавани от немай-къде покрай уроците по биология и природна география в по-горните класове. Нека от тази книга всички запомнят, че от всеки един от нас зависи бъдещето на планетата ни и че всеки, дори и със скромен принос, би могъл да спомогне за едно по-хубаво бъдеще за всички, което да включва и мирно съвместно съществуване не само между „двукрачковците“, а между нас и всички животни във възможно най-добре съхранена природа и жизнеспособни екосистеми. Ще ми се възможно най-скоро ловът и зоопарковете да не съществуват никога повече, а децата и възрастните да наблюдават, видеозаснемат и фотографират животните в естествената им среда чрез наблюдателници и в центрове за спасени осиротели или по друг начин имащи нужда от грижа животни.