Да нарисуваш гората: разговор със Стела Драйс
Родена в България, а днес живееща и творяща в Германия, Стела Драйс е илюстратор, чиито образи носят едновременно класическа приказност и съвременна чувствителност. По повод излизането на българското издание на „Пернатко ви залесява“ разговаряме с нея за природата като извор на вдъхновение, за „лова на сенки“, чрез който се раждат героите ѝ и за онова малко диво същество, което всеки творец носи в себе си.
Стела, какво е усещането книга с твои илюстрации да бъде издадена у нас и да достигне до българската публика?
Откровено казано, все още не мога да повярвам, че се случва. Особено с тази книга, която никак не е лесна за превод. Едно истинско предизвикателство. Преводът наистина е превъзходен. Благодаря от сърце! На издателство „Мармот“ за смелостта, обичта и търпението, която влагат в работата си, както и на всеки един, който е допринесъл тази книга да прогледне света. Радостта ми e огромна.
„Пернатко ви залесява“ е книга с важно екологично послание. Какво ти дава природата като творец?
От както се помня, са природата и тишината един от най-важните извори на вдъхновение и познания за мен.
Главният герой, малката сойка с важна мисия, изглежда едновременно приказно мил и решителен в борбата си срещу хората, които са се самозабравили. Как се раждат такива комплексни образи?
Процесът е дълъг... Mоят начин на работа е по принцип свързан с безбройни опити, скици, преработки... докато в един момент мъглата около това, което се спотайва някъде в мен, добие форма и контур. Аз наричам този процес „лов на сенки“. Благодарна съм за факта, че не ми е нужен много сън...
Илюстрациите в книгата носят усещане за класическо вълшебство, но същевременно са и много съвременни. Какъв свят си представяше, докато създаваше визуалната атмосфера на книгата?
За мен е текстът, историята, основният източник на вдъхновение. Всеки текст има свой характер и мелодия.
Когато получа нов текст чета и препрочитам този многократно на висок глас и се вслушвам в мелодията му, опитвам се да уловя цветове, нюанси, образи, сцени. В повечето случаи става въпрос за сенки, за един вид замъглени форми или „пейзажи“, чиято атмосфера се опитвам да пресъздам и конкретизирам, и там където е необходимо, да замълча.
Реално погледнато съм човек без визия, по-скоро ловец на сенки, с добре развит слух и наблюдателност… Тишината в междуредията, празните пространства в една композиция са важни. Понякога разказват дори повече от всичко останало.
Какво искаш да разкажеш на малките читатели чрез илюстрациите си?
Да вярват в себе си, да отстояват това в което вярват, за което мечтаят. Да се търсят, намират, губят и преоткриват.
А имаш ли послание към родителите им?
Аз имах щастието и късмета, че родители ми, въпреки личните си страхове и загриженост, които всеки родител познава, въпреки желанието им да си намеря работа, която е по-сигурна, по-добре заплатена, ме чуха, видяха и подкрепиха. И то, в момент, който бе решаващ за мен. Тяхното доверие в мен бе, а и до ден днешен е безценна помощ в трудни моменти.
Освен че илюстрираш детски книги, работиш и с деца. Какво научаваш от тях?
Тяхната безпристрастност, честност и склонност да задават неуморно въпроси. Тяхната наивна и в същото време творческа нагласа към света, способността им да гледат на всичко от нов, неочакван ъгъл, да мислят и да свързват нещата помежду си – независимо дали е правилно или погрешно – ме трогва дълбоко.
Ако трябваше да дадеш един съвет на дете, което мечтае да стане илюстратор, какъв би бил той?
Да се запитат кое е пламъчето, което гори в тях, какво им разказва. Какво те с техните картини биха искали да разкажат. И каквото и да се случва, да опазят малкото човече в тях. Онова с големите учудени и любопитни очи, което без да го е грижа пада, става и пак пада... И продължава. В крайна сметка да забравят моите думи и да търсят тяхната си истина.