Как се прави редизайн на лого?

Радимира Йорданова и Симеон Желев разказват за творческия процес по работата на обновеното лого на издателство “Мармот”

Мармот влиза в своята пета година и стъпва все по-уверено. Затова решихме, че е време да изразим това порастване и чисто визуално. 

Създателите на новата визия са Радимира Йорданова - типограф, чиито изящни заглавия вече красят редица наши книги и Симеон Желев, който нарисува цяло стадо мармоти в търсене на онзи, който най-точно улавя посланието и духа ни. 

Ради и Симо са много интересни творци, с които тепърва ще работим, затова е съвсем в реда на нещата да ти разкажем малко повече за тях и за това как се прави лого.

Здрасти, разкажете ни малко повече за вас?

Симо: Аз съм родом от град Попово, но повече от половината си живот живея във Велико Търново. От малък имам интерес към буквите и тяхното излъчване и конструкция. Занимавам се с графити от тийнейджър, което по естествен път се трансформира в интерес към калиграфията, типографията и графичния дизайн. В момента съм главен асистент във факултета по изобразително изкуство към ВТУ и се занимавам активно с изброените по-горе дейности.

 

Ради: Простичко казано съм типограф и графичен дизйанер, живея с едно черно куче на калдъръмена уличка, на върха на старопрестолната ни столица. Любовта ми към буквите се зароди в мен още като студент, по време на престоя ми в Краков (Полша), едно от най-подходящите места за тази цел. В момента официално се подвизавам в средите на висшето образование, като преподавател във Великотърновския университет, катедра Графичен дизайн и визуални комуникации към ФИИ, а неофициално - мармотствам буквички и рисувам във всеки удобен момент. В свободното си време кръстовам горски пътеки - дейност, която се комбинира добре със спортното катерене, в което не съм много добра, но пък не ми липсва ентусиазъм.

   

Симо, какво реши, че е добре да запазиш от старото ни лого в процеса на преосмисляне и създаване на новия знак? Къде потърси вдъхновение?

Мармотът! 😄 Желанието ми беше да запазя есенцията и излъчването, което носи знака. А по-конкретно - елементите от анатомията и движението да бъдат оптимизирани. Важно беше да има любознателен поглед и позитивно настроение. Разглеждах снимки на мармоти в интернет, като особено полезни бяха тези варианти с емоции. Разбира се старият запазен знак също ме вдъхнови.

 

 
Като гледаш сега новия знак, кой елемент ти е най-любим?

Опашката и любопитно милия, щастлив поглед. 

Ради, а какви бяха ключовите характеристики, които държеше да изведеш през типографията?

Дори да не ти говорят директно, винаги може да се чуе гласчето на буквите. Характеристиките, които търсех  в логотипа на “Мармот” бяха мекота и игривост, без това да стои наивно. Исках цялостното впечатление да вдъхна доверие, но не и строгост. Малък трик, който приложих беше, смесването на малки и големи букви в логотипа. Редовната буква “а” се е сгушила сред останалите, за да напомня, че колкото и да сме порастнали, винаги има един малчуган у нас, който има нужда да излиза да поиграе, от време на време. 

 

Какво е нужно да се създаде хармония между знака и типографията на логото?

Ради: Двете неща - знакът и логотипът трябва да носят сходно настроение. А това се постига чрез използване на графични елементи, които си пасват. В случая мекотата на буквите кореспондира с игривата, свободна линия в запазения знак. Все пак, за да има ритъм (защото хармония се крие в ритъма, а не в перфкетните неща), буквите са тежки и привличат погледа настоятелно, докато запазения знак, е “по-лек”, но пък по-сложен, като линия, съдържа повече детайли. Това помага за тяхната графична симбиоза, без да им пречи да се използват и поотделно. 

 

Къде срещнахте трудности?

Симо: Не бих казал, че срещнах трудности. Проектът беше изключително приятен за изработка.

Ради: Честно казано, аз лично не срещнах затруднения в този проект, работата беше много приятна. Подозирам, че това идва от факта, че още в началото беше ясно каква асоциация да будят буквичките, какви характеристики да носи. Имаше кратък период на лутане, но това е съвсем нормално. Иначе, създаването на всеки логотип (или запазен знак) е предизвикателство. Тайната е, че идеята, която искаш да заложиш в работата си, трябва да ти стане близка, да я опознаеш и да ѝ дадеш форма. И другият много важен момент е да не те е страх от грешки. Трябва да се има вяра в процеса. 

 С какво мислите, че новото лого допринася за цялостния имидж на издателството?

Симо: Логото е лицето на издателството. Сега с нов, свеж и оптимизиран дизайн, ще привлича повече последователи и привърженици. Също така ще комуникира малко по-ясно с потребителя и читателя.

Ради: Подкрепям с две ръце, казанато от Симеон. Старият запазен знак на издателство “Мармот”, разбира се, носи своя чар и ние се стремяхме да запазим точно това усещане. Но новият знак е изграден с правилната преценка за гафична употреба и естетична издържаност. Надяваме се да донесе радост на деца и родители.

Имахте ли творчески търкания в процеса на работа?

Симо: Работим заедно непрестанно. Често искаме съвети един от друг, което е важно за един творец, да може да разчита на различен поглед от неговия.

Ради: Никакви :) Доверявам се напълно на преценката са Симеон. В нашето поле на работа е много важно да търсиш мнение на колеги, държи преценката свежа.