Исках да рисувам така, както си пожелавах да изглежда света
Деница Грубер била на две години, когато се събудила една сутрин и казала на родители си: „Искам да рисувам!“. Така започнало всичко, а продължението е пълно с цветове, хиляди сцени и герои. В творческото портфолио на родената в България художничка днес има над 150 книги за деца и близо 40 занимателни пъзела за най-малките. Те са издадени в Германия и на много други места по света.
През пролетта на 2024 г. у нас излиза и илюстрираната от нея „Търси и намери. В детската градина“. Какъв по-хубав повод да си поговорим за любовта ѝ към рисуването и детските книги, при това на родният ѝ език?
Как разбра, че искаш да станеш илюстратор на детски книги?
Рисувам, откакто мога да държа молив. Като дете рисувах всичко, което виждах, изживявах и си измислях. Мама и тати винаги са ми показвали книги, чели са ми ги, а аз много обичах да разглеждам илюстрациите, докато слушам. Някои илюстрации се опитвах да прeрисувам. И така още като малкa пожелах и аз да рисувам книги. По-късно, когато следвах дизайн в Мюнхен и дойде нов доцент по рисуване, който беше и професионален илюстратор, му казах, че и аз искам да се занимавам с илюстрация. Той хареса стила ми и така ми помогна с контакти и съвети за първото издателство.
Твоята работа изглежда като приказка, но създаването на илюстрации за деца е и огромна отговорност. Какво те вдъхновява и каква е мисията ти?
Благодаря много! Аз самата много обичах приказките и те наистина бяха голямо вдъхновение за мен. Имах любими книги и любими приказки. Винаги ме влечаха красивите и изящни илюстрации и анимация. Исках и аз така да създавам приказки и светове за деца. Като любителка на природата и животните се стремях в рисунките си винаги да изразявам животните още по-красиви, по- сладки, цветята по-цветни, хората по-мили, децата по-щастливи. Исках да рисувам така, както си пожелавах света да изглежда и да правя любими книги за деца. Книги, с които децата изживяват едно малко щастливо пътешествие и запазват това чувство и след като са затворили последната страница.
Можеш ли да ни споделиш за интересно предизвикателство, което си имала като илюстратор?
Едно от най-големите предизвикателства, не точно като илюстратор, но свързано с рисуването, беше началото на живота ми в Германия. Не говорех никакъв немски, но учителите ми бързо видяха, че обичам да рисувам. Така посещавах предмета по рисуване с германците, въпреки, че още изучавах немски език с другите чужденци. Учителката искаше да участваме в конкурс за плакати за Министерството на правосъдието в Бавария. Всичко това аз не го разбрах напълно ясно, а темата и до ден днешен не я знам точно. Учителката даваше съвети, но аз не я разбирах. Все пак една дума чух: „ауто“ т.е. „кола“. И „плакат“. Тогава нарисувах улица с коли, заради които сечеха дървета. Когато ни поканиха в министерството, разбрах, че съм спечелила втората награда, защото съм изразила желание за нови закони за защита на природата и регулиране на пътищата. И до ден днешен се смеем на тази малко нелепа, но успешна случайност.
Детските книги, илюстрирани от теб, се издават по целия свят. Какво беше чувството, когато разбра, че „Моята първа книга. Търси и намери. В детската градина“ е преведена на български език?
Съвсем честно? Усещането е за изпълнена мечта – пълно щастие! Новината получих от немското издателство и те също много се зарадваха заедно с мен, защото знаеха, че съм българка и мечтая за моя българска книжка! Бях им споменавала, че ако успеят да продадат правата за една моя книжка в България, ще ме направят най-щастливата илюстраторка на света! И те така ми цитираха думите, предавайки ми тази новина! Крайно благодарна съм! Все пак, години наред работя с немски издателства и книгите ми са преведени на много езици, но сега ми се случи това, за което малкото българче Дени мечтаеше! Случайността, че точно издателство „Мармот“ се усмели да ми даде шанс в България, беше една много приятна изненада за мен. Беше 2018 г., когато случайно се запознах с Радостина Николова във Франкфурт и двете си пожелахме успех!
А искаш ли да пожелаеш нещо на читателите на книгата у нас?
Непременно искам да пожелая на малките деца в България да търсят и намерят радост в детската градина, да са любопитни и с удоволствие да откриват света – и книжния, и реалния! Книгите помагат за развитието на децата, а в детската градина те изживяват първите моменти без мама и тати, но с нови деца и запознанства. Пожелавам по-леки, радостни и приятни първи дни с малката книга за подготвка за новото ежедневие в детската градина – учейки и играейки. И да им остане незабравим хубав спомен!
Правиш УouТube видеа, в които показваш техники за рисуване за начинаещи? Какво те подтикна да започнеш с този проект?
С рисуването в YouТube започнах първо на немски и в някои клипчета се опитвах на два езика да коментирам техниката си, да давам съвети, да помагам и да показвам как се рисува. Постепенно забелязах, че много българи коментираха и гледаха клипчета. Така стартирах нов канал „Дени рисува“, само за българската аудитория. Беше ми много приятно да чета коментарите на благодарни деца, родители и баби с техните внучета, които се учеха от моите рисунки. Покрай книжните проекти, намалих много новите видеа за YouTube. Но старите клипчета все още могат да се гледат и се радвам, че помагат за повече разбиране на рисуването и илюстрацията!
Накрая – ти си майка на две деца. Как си се справяла през годините с балансирането между семейството и професионалната си кариера?
Децата ми винаги са ме въодушевявали. Същевремнно животът на всяка работеща майка е един огромен шпагат. Не спирах да илюстрирам книги и докато бяха малки, рисувах вечер, след като съм ги приспала. Рисувах докато издържа. Не можех да си представя да спра да илюстрирам, от страх че ще намалеят запитванията и проектите от издателствата. Но децата ми ме научиха на издържливост, търпение и на това че всяка майка има възможности, които са по-големи от всичко, което преди това сме допускали. Понякога децата ми подсказваха идеи, играеха игри, които рисувах и дори и сега, когато са големи, ми помагат за някои решения и проекти. Дъщеря ми дори тръгна по моя път и развива собствен художествен талант, който ми дава и малко по-друг поглед върху дизайна и илюстрацията. Децата, семейството, рисуването и книгите са голямото ми щастие!