Да превеждаш светове: разговор с Анжелина Пенчева за романа „Аз, Финис“

Как се превежда книга, в която има извънземни същества, космическа заплаха и тийнейджър, решил да се изправи срещу края на света? Питаме Анжелина Пенчева – една от най-опитните преводачки от чешки език у нас, превела десетки знакови автори и произведения.

Поводът е българското издание на романа „Аз, Финис“ от чешкия писател Вацлав Дворжак – динамична научнофантастична история за порастването, приятелството и смелостта да не се примиряваш със съдбата.

Говорим си за избора на книги, за предизвикателствата на превода, за езика на младите читатели и за това какво могат да открият днешните тийнейджъри в една добре разказана история.

Приятно четене!

След толкова опит, отличия и знакови заглавия в кариерата ти – кое е това, което днес те вълнува истински? Как разпознаваш книгите, за които си казваш: „Искам да я преведа!“

Още от малко дете повече от всичко ме интересуваха книгите и езиците. Бях маниакален читател от съвсем ранна възраст и беше съвсем естествено, че макар да завърших математическа гимназия, нито за миг не допусках друго, освен че ще следвам филология. Завърших чешка филология през далечната 1981 г. и оттогава насам имах щастието да практикувам едновременно цели три професии – университетски преподавател по чешки език и литература, преводач и издателски редактор. Всичите свързани отново със света на книгите. Друг голям шанс в живота ми беше, че можах да преведа много от, така да се каже, „витрината на чешката литература“ – гении като Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера… А що се отнася до избора на заглавия… от доста години картината за съжаление не е особено идеалистична. Чешки книги се превеждат (може би с изключение на някои утвърдени от десетилетия заглавия от класиката) само и единствено ако за тях има външно финансиране, което да покрие всички разходи на издателя. А такова финансиране има, когато книгата е носител на награди и бива одобрена от съответните грантови комисии. Така че по-скоро въпросът стои преводачът да реши дали е съгласен да преведе дадено заглавие. Конкретно заглавието „Аз, Финис“ ми беше предложено от издателството, но определено не съжалявам, че го поех. То определено откри пред мен нови хоризонти – жанрови и смислови.

„Аз, Финис“ може да се чете по много начини – като фантастика, като приключение, като история за порастването. Кое за теб се оказа водещо в работата по тази книга?

Аз съм от поколението, преживяло младостта си в години, когато жанрът „фентъзи“, макар определено да е имал единични образци през целиа ХХ век, в никакъв случай не беше това, което е от доста години насам. Той дори беше дефиниран много години по-късно. От поколение съм, тотално увлечено от научната фантастика, но и жадно поглъщащо класика, модерни романи, поезия – целия спектър на литературата. Така че предполагам, но само предполагам, че „Аз, Финис“ спада към жанра фентъзи. Ако действително е така, това самò по себе си беше предизвикателство за мен – да се гмурна в жанр, който практически изобщо не познавам, а все пак имам допускане, че си има собствен език, собствен изобразителен инструментариум, препратки към свои собствени образци. Дано да съм се справила! И да, в същото време „Аз, Финис“ е и парафраза на класическия роман за израстването, в който един обикновен тийнейджър, нежелаещ да приеме сполетялата човечеството трагедия, успява да спаси не само малкото си братче, каквото е първоначалното му намерение, а и безброй планети от ужасяваща съдба. Признавам си, че романът ме увлече чисто емоционално, не само образно, което ,да си призная, не очаквах.

Променя ли се „слухът“ ти за езика, когато превеждаш за по-млади читатели? Как разбираш, че текстът звучи правдободобно за тях?

Задължително е да се променя. По начало смятам, че детските и детско-юношеските книги са едни от най-трудните за превод. В тях често има актуален младежки жаргон, друго светоусещане, словесни игри и безброй други преводачески препъни-камъни. При мен през последните години сигурно е проблем, че синовете ми са вече около 40-годишни, а техните деца тепърва се учат и ще се учат да говорят, така че само се надявам, че мога да разчитам на усет за езика на децата и младежите. Все пак поне определено имам доста разработен усет за различните изяви на езиковата експресия в чешкия език.

Фантастиката изисква едновременно въображение и прецизност. Имаше ли моменти в романа, в които преводът се превърна в истинско приключение?

О, разбира се. Такива моменти има при всеки превод, но тук те бяха немалко. Доста терминология, прякори, измислени имена на чуждопланетни същества. Надявам се моите решения да се възприемат добре и да са спомогнали за цялостната твърде оригинална стилистика на романа.

И за финал – какво ти се иска днешните деца и тийнейджъри да откриват по-често в книгите?

Първо ми се иска те по-често да откриват книгата, и особено печатната книга, като такава. Не споделям изцяло мнението, че днес младите не четат, че избягват писаното слово, но определено има деградация в това отношение. Разбира се, за това си има и обективни причини – дори по себе си виждам, че вниманието ми трудно се задържа вече от по-обемен и по-взискателен текст, нищо, че съм професионален литератор. В тази връзка – поклон за издателите, и особено на издателите на хартиени книги, че „удържат фронта“, и пожелание за успешен път на чудесния роман „Аз, Финис“ към сърцата на младите читатели.

Анжелина Пенчева (р. 1957) завършва Славянска филология, чешки профил, в СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат по чешка литература в Карловия университет в Прага. Дългогодишен редактор и доцент, превела е над 50 книги от чешки език, включително произведения на Карел Чапек, Ярослав Хашек и Милан Кундера.

„Аз, Финис“ е научнофантастичен трилър за смелостта и приятелството.
В свят, в който момчетата изчезват на осмия си рожден ден, дванадесетгодишният Петър е единственият, който остава. Очите му, чувствителни дори към най-слабата светлина, му позволяват да види призраците, отвлекли братчето му, и да измисли смел план за спасяването му.

Изданието е съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.