Книги ли са комиксите?

„Книги ли са комиксите?“ е въпрос, който често чуваме от родителите. А зад него обикновено стои притеснението: дали детето ми няма да чете по-малко, ако посяга към комиксите?

Краткият отговор е: не.

Всъщност комиксите са книги. Те просто разказват историите по различен начин – чрез специфично за формата съчетание на текст и изображения. И точно в това се крие тяхната сила.

Четенето на комикси е активно четене
Когато чете комикс, детето не просто следва думите на страницата. То проследява изображенията, разпознава емоциите на героите, свързва отделните кадри и „дочита“ онова, което не е изрично показано.
Между два последователни „кадъра“ често има действие, което не виждаме, но трябва да си представим. Именно там се включват въображението и способността да се изграждат връзки. Затова и четенето на комикси съвсем не е пасивно занимание. Напротив – то изисква активно участие от страна на читателя.

Не е ли по-малко четенето в комиксите?
Не непременно.
Да, някои комикси съдържат по-малко текст от един роман. Но това не означава по-малко смисъл или по-малко усилие.
Много деца, които все още не се чувстват уверени читатели, откриват в комиксите възможност да се потопят в по-дълги и по-сложни истории, без да се обезкуражават от дългите страници текст.
Понякога именно комиксите разпалват или връщат удоволствието от четенето.

За каква възраст са подходящи?
Днес комиксите са припознати като любим жанр за широк възрастов диапазон и това ни дава възможност да предложим на читателите си заглавия като за деца на 5 години, така и за тийнейдържи. 

В портфолиото на „Мармот“ можеш да намериш за най-малките интересните приключения на робота Битмакс и неговите приятели, както и безкрайно забавните перипетии на Суперкартоф. По-големите читатели (8+) могат да се впуснат в историите на Малкия вампир, да се запознаят през научни методи и залпетени мистерии с миналото и Палеоистории или да влязат в човешкото тяло с магията, която ползва Прахолин. А тийнейджърите все по-често намират важни теми, oтоговори на въпроси или емоции в графични романи като „Страхът ми от храната“ и „Системни патила“.

А ако детето предпочита комикси пред „истински книги“?
Това може би е най-честият родителски страх.
Но всъщност комиксите не са враг на четенето. Те са част от него.
Няма правило, което да казва, че любовта към книгите трябва да започне с класически роман. Някои деца откриват четенето чрез приказки, други чрез енциклопедии, трети чрез фентъзи поредици, а четвърти – чрез комикси.
И всички тези пътища са еднакво ценни.

Защото най-важното не е откъде започва читателското пътешествие.
А че изобщо започва.