Артур Лаперла и „Суперкартоф“ – първият комикс на много деца

Артур Лаперла е едно от големите имена в детския комикс в Испания, а отскоро имаме възможност да се радваме на творчеството му и у нас благодарение на серията „Суперкартоф“. В интервю пред списанието за комикси 13 Million Ships Артур Лаперла разказва повече за кариерата си – път, който започва в независимата сцена на 90-те и постепенно го отвежда до създаването на една от най-успешните детски поредици в Испания.

Началото е във фензина Rau, където заедно с Жорди Борас, Маркос Моран, Нако Антолин и Маркос Приор – всички студенти в школата Joso – решават просто да направят комикс, защото са млади, ентусиазирани и искат да творят. Проектът продължава около две години и се превръща в своеобразна лаборатория. Всеки брой има собствена концепция, а идеята е всеки автор да създава своя история, но накрая всички да работят заедно, така че изданието да има цялост. Появяват се повтарящи се персонажи и общ дух. В онези години, когато списанията вече западат, а графичният роман все още не е утвърден формат, те функционират като колектив – нещо междинно между авторски и индустриален комикс, с ясно разпределение на ролите: сценаристи, художници, тушисти.

Още от самото начало стилът на Лаперла е ясно разпознаваем – рисунка, повлияна едновременно от Жак Тарди и Хосе Муньос, способна да функционира както в младежки, така и в по-зрял контекст. Той винаги е харесвал автори, които работят едновременно в илюстрацията и комикса, въпреки че в онези години подобно „раздвояване“ се е смятало почти за недостатък.

Самият Лаперла определя своето поколение като „между“ – между епохата на списанията и тази на графичния роман, между аналоговото и дигиталното. Те преживяват прехода към компютърната обработка на изображението, след като дълго са работили с четка, гваш и плоски цветове на ръка.

Големият поврат обаче идва с раждането на Super Potato („Суперкартоф“). Идеята възниква донякъде случайно. Работейки като илюстратор за детска публика, Лаперла осъзнава, че може да създаде и детски комикс. Представя проекта на издателство Bang, които тогава стартират линията Mamut. Първоначално замислен като самостоятелен том, Super Potato постепенно се превръща в най-дългата поредица в каталога им. Успехът на първата книга води до решение да се публикува по един нов том годишно, а с времето серията печели все по-широка аудитория и множество преиздания.

Подходът към детската публика е внимателно обмислен. Историите са изградени така, че да работят почти като картинна книга – дори без текст читателят да може да проследи действието. Много деца срещат чрез „Суперкартоф“ първия си комикс и тепърва усвояват езика на медията. Влиянието идва не толкова от класическите комикси, колкото от съвременната анимация, макар че препратките към Тарди – включително директен цитат от Adèle Blanc-Sec – остават видими за по-внимателния читател.

Серията позволява на Лаперла да играе свободно с жанровете – от чудовища и подводни приключения до пещери и научна фантастика. Графично стилът е максимално синтетичен: ясна линия, плоски и ярки цветове, напомнящи естетиката на 50-те години. Именно тази визуална простота прави персонажите силно разпознаваеми.

Днес той вижда детския и младежкия комикс в подем – с разнообразие от авторски и комерсиални заглавия, преиздавани класики и нови формати. А „Суперкартоф“ продължава да излиза всяка година, традиционно през декември.

Източник: https://13millonesdenaves.com/juego-de-ninos-entrevista-a-artur-laperla/