На какво ни учат различията?
Интервю със Слави Стоев за новата му книга „Фигури“
В новата си книга психолога Слави Стоев използва геометричните фигури като метафора за отношенията между хората и техните различия. Историята е написана за деца, но както темата подсказва, от нея могат да си вземат важни послания и възрастните.
Във време, в което все по-често и по-шумно различията ни стават повод за конфликт, поговорихме с автора на „Фигури“ защо и как е възможно да бъде тъкмо обратното.
С „Фигури“ разказваш история за различията и отношението ни към тях? Какво те вдъхнови да напишеш такава книга за деца?
Слави: Причината историята да е такава има два плана – битов и идеен.
Битовият ми е по-ясен. Историята се роди по време на една екскурзия с детето ми и приятели. Както знаем, Третият закон на родителското злощастие гласи „Детето се разболява най-често по време на семейни ваканции“. Та по силата на този закон, с дъщеря ми се озовахме затворени за два дни в една хотелска стая под карантина от приятелските деца. И така, между повръщанията се забавлявахме с каквото можем. Едно от забавленията ни беше да си рисуваме комикси един на друг. Тази книга възникна като комикс.
Със сигурност влияние е имал фактът, че събитието се случва около трети март в Коларово, село около Петрич. Сигурно сте забелязали, че около трети март, наред с всички останали обществени настроения и вълнения, възниква и една вълна от ксенофобия и неприемане на различието. Стремежът за идентификация и празнуване на „нас“ през оплюване и отричане на „другите“. Фактът, че бяхме в една от най-изтерзаните от кървави събития и нещастия части на България, със сигурност също е оказал влияние. „Македония“ е тема, която по нашите географски ширини е пример за това как неспособността ни да живеем с различните води до нещастие за всички.
Как ти хрумна да съчетаеш темата за различията с геометричните фигури?
С: Въпреки убедеността на дъщеря ми в обратното, аз всъщност не мога да рисувам добре. Геометричните фигури са нещо, което мога да рисувам, та затова и героите са такива :).
Вярвам в многопластовите педагогически методи. Идеята ми е покрай ученето на геометричните фигури в съзнанието на децата да останат и други послания. А именно – че привидната различност на „другия“ не го прави нещо зло и враждебно. Да могат да комбинират и надграждат различията. Защото всички сме различни, но всички сме принудени да обитаваме едно пространство и ако се кооперираме, това пространство може да бъде по-добро място. Като пространството варира – от дом, квартал, клас, детска площадка, до град, държава, контитент, свят. Различията могат да бъдат различни – възрастови, полови, физически, езикови и т.н., но това не променя факта, че всеки срещу нас може да бъде партньор и източник на полезност, стига да търсим това в него, а не да гледаме различността.
А какви послания би искал родителите да вземат със себе си, след като прочетат „Фигури“?
С: Да вземат това, което децата им ще видят и разберат в историята. Да слушаме децата си е супер, защото те много често са това, което ние сме забравили да бъдем и често ни коства много усилия да се върнем към онова което сме били, защото то е по-полезно за нас. Нашите деца сега са това наше чисто минало и е добре да ги обременяваме колкото се може по-малко с нашите лични инвалидизации, натрупани във времето.
Каква роля играе личния ти опит като баща в писането на детски книги?
С: Огромна. Често гледам детето си и си казвам „Моля, нека не прецакам прекалено много това чисто, отворено, прощаващо и автентично същество“, докато го уча на полезните за живота неща, с най-добри намерения, разбира се:)
Когато работиш върху историите си, търсиш ли обратна връзка от деца? Имаш ли си бета читатели?
С: О, да. Всяко дете, което успея да „докопам“ за тестов читател е много ценен критик именно поради чистотата им и способността да дават тотална обратна връзка, базирана не на „оценка“ на текстовете ми, а на ефекта, който са имали върху тях. Полагам много усилия при по-порасналите ми „критици“ да изключат пустата му съобразителност и „да не го обидя“ страх, който ги кара за замазват и цензурират обратната си връзка.
И за финал: коя е любимата фигура на Слави Стоев и защо?
С: Сигурно тук е моментът да дръпна едно възвишено изказване за кръга и неговата сакралност. Истината обаче е, че като един ръбат човек аз повече харесвам ръбати хора и фигури. Сигурно затова и основните герои в книгата са квадрат и триъгълник. Освен, и че се рисуват по-лесно, де :).