Книги без граници в условия на пренасищане

Интервю със Стефани Бъроуилей – литературният агент, който представя издателство „Мармот“ на световния пазар за права 

Ключова роля за успеха на „Мармот“ зад граница има литературният агент Стефани Бъроуилей. Нейната мисия е да преодолява езиковите и културни бариери и да отваря път за книги от по-малки пазари към международната сцена. Агенцията ѝ е специализирана в направлението на илюстровани детски книги от цял свят и в представянето на издатели от по-малко познати страни като България. Какъв е пътят ни за излизане от ограниченията и все по-забележимото присъствие на български автори и илюстратори извън страната – четете в интервюто, което Стефани даде за читателите ни.

Стефани, как би описала най-удовлетворяващата част от работа си?

Това, към което се стремя, е да намеря точния дом за дадена книга. И в този смисъл най-удовлетворяващо е именно да съчетаеш книга с култура, издател и публика, които ще я приемат най-добре. Когато това се случи, усещането е невероятно, защото знаеш, че си направил правилния избор. По време на книжни изложения като това в Болоня или Франкфурт подготовката за срещите изисква много мисъл – опитваш се да избереш заглавия, които ще бъдат най-подходящи за даден издател, но в крайна сметка издателят знае най-добре какво търси. И винаги има елемент на изненада – понякога нещо, което не си очаквал, се оказва точно „неговата“ книга.

Какви други предизвикателства срещаш в работата си и пазара за детски книги отвъд изненадите?

Хората често мислят, че езиковата бариера е най-трудната част, но вече не е така. Работя с издатели от Корея, Турция, Израел, Естония – и днес езикът не е пречка. В началото беше, но с времето се научих как да улесня срещите и да убедя хората да погледнат към книги от различни култури. Всъщност, днес много от клиентите и партньорите ми идват при мен именно защото искат да „пътуват“ чрез литературата и да откриват нови гласове.

Истинското предизвикателство сега е друго – на някои пазари има пренасищане. Издават се прекалено много книги и издателите се опитват да отговорят на това, като публикуват по-малко заглавия, но влагат повече усилия и маркетинг зад всяко. Моята задача е да се отлича – да привлека вниманието им, да представя точната книга и да ги убедя, че именно тя е тяхната. Това е предизвикателство, но такова, което може напълно да бъде преодоляно.

Какви други тенденции в детската литература забелязваш напоследък?

Една устойчива тенденция, която наблюдаваме от години, е наративната документална литература – илюстровани книги, които разказват история и в същото време предават знания. Предизвикателството днес е да се намерят теми, които не са били вече разглеждани, да се предложи нещо различно.

Освен това, виждам силното влияние на комиксите върху илюстрованите книги. Все по-често се появяват така наречените хибридни издания, които комбинират големи разтвори и малки сцени, вдъхновени от комикс формата. Пример за такава книга от вашия каталог е „Фигури“ – тя е динамична, визуално богата и предлага нов начин на четене. Забелязвам, че издатели все по-често питат именно за този тип заглавия – това вече е реална тенденция.

И за да продължим „минутите“ за самореклама, няма как да не попитаме на финала: какво те  вдъхновява най-много в работата ти с нас?

Много се радвам, че имам възможността да представям „Мармот“ и че под шапката на моята агенция стои българско издателство. Гордея се с това партньорство.

Радостина и Николай са изключително отворени и любопитни хора, а техният каталог расте в много добра посока. Разговаряме често – за книги, за бъдещи проекти, за това какво работи и какво не. С „Мармот“ се чувствам не просто като агент, който стои някъде далеч, а като част от екипа. За мен е чест и радост да представям български детски книги пред света.