Вирджиния Улф в 10 точки

Вирджиния Улф е изключително умна и немалко луда. Може би комбинацията от тези две неща ме грабна първоначално, когато бях привлечена от творчеството й в годините, когато учех английска филология в университета.

Започнах с любопитство да човъркам из живота й. Винаги правя така, когато харесвам някого. Вирджиния Улф се оказа изключително загадъчна, дръзка, скандална и многопластова. В заключение мога да кажа, че й се възхищавам с онова дистанцирано страхопочитание, с което гледам например на призраците, които обитават изоставени английски замъци. Не бих се сприятелила нито с нея, нито с тях. Да не споменаваме, че и в нейното излъчване има предостатъчно призрачност, чак тръпки да те побият.

Предлагам ви частица от нейния живот, щрихиран в 10 точки: крайно недостатъчни, за да се побере широкия спектър от емоции, които оформят Вирджиния Улф.

1. Ражда се на 25.01.1882-а под името Аделайн Вирджиния Стивън. Братята й посещават университет, но тя е предимно обучавана у дома – нещо, което ще формира първоначалните й възприятия за това как се третират жените в обществото и по-късно ще я провокира да се възпротиви на стереотипите и да търси равноправие.

2. В някои от есетата й („A Sketch of the Past“ и „22 Hyde Park Gate“), които стават популярни едва след смъртта й, се загатва, че е насилвана сексуално от по-големите си полубратя – Джордж и Джералд. В последвалите години психолози често дискутират как тази травма може да се е превърнала в предпоставка за усложненията в психическото й здраве.

3. Майката на Улф умира през 1895 г. Тогава Вирджиния е на 13. Две години по-късно се споминва и сестра й Стела. Тези неочаквани загуби причиняват първите нервни сривове на тийнеджърката. През 1904 г. смъртта на баща й причинява на Вирджиния почти фатална нервна криза и тя прави първия си опит да се самоубие. „Вирджиния е маниакално-депресивна, но по онова време тази болест все още не е позната и съответно не може да се лекува,“ отбелязва биографистката Пантиа Рийд.

„При нея, състоянията на въодушевление или депресия са с толкова силен интензитет , че тя трудно успява да се възвърне към разумното си и балансирано състояние.“

4.  Заедно с други интелектуалци Вирджиния, братята и сестрите й поставят началото на неофициален социален кръг, който по-късно става популярен с името Кръгът Блумсбъри. През Блумсбъри Вирджиния се запознава с писателя Ленърд Улф, за когото се жени през 1912 г. Бракът със съпруга й е нещо като сделка. Вирджиния никога не крие, че не е привърженик на романтиката и страстта: „Всичко, което се приказва за оргазма е силно преувеличено.“

5. В лекцията си „Професии за жени“ от 1931 г., по-късно отпечатана и в сборник с есета, тя обяснява по особено поетичен начин как да заличиш завинаги ангелът в къщата – онази идеална жена, която задоволява всички чужди потребности, но не и своите. С това съвсем съзнателно осмива всички викториански ценности, типични за миналия век (патриархалния ред, морала, скромността, целомъдрието). Застъпва се за пълна свобода за жените не само като права и професии, но и за възможността да разширят светогледа си – географски и въображемо. Така тя самата задоволява своята потребност от улавянето на свободата в нейните най-различни проявления – свобода на думите, на въображението, тази, която те тласка да преминеш отвъд познатото и безопасното.

6. В търсене на абсолютната свобода Вирджиния прескача ограниченията на брака си и се впуска в романтична връзка с писателката от нейните социални среди и доста по-освободена в сексуално отношение Вита Саквил-Уест. Вита се превръща в любовница и муза на Вирджиния и през 1928 г. тя пише биографичния роман „Орландо“, силно повлияна от отношенията си с нея. Синът на Вита – Найджъл го нарича „най-дългото и най-очарователно любовно писмо в литературата.“ И допълва, че:

“Двете семейства си приличат по свободата, която си позволяват един на друг, непобедимостта на любовта им, в нетърпението на всеки един от тях да изпита наслада от живота, да предизвика еднообразието и да играе опасна игра с емоциите, но без да престават да полагат грижи един за друг. Не съществува ревност между семейство Улф и семейство Никълсън, защото те са достигнали едновременно една и съща дефиниция на „доверие“.”

7. Служи си с типичния по онова време литературен похват „поток на съзнанието“, дал началото си през 1890 г. от философа и психолог Уилиам Джеймс. Посредством тази литературна техника, тя успява да влезе в съзнанието на персонажите си, така че читателят има пряк достъп до мислите на героите. Изучава реалността през чужди очи във всичките си творби, сред които „Мисис Далауей“(1925), „Към фара“ (1927), „Орландо“ (1928), „Три Гвинеи“ (1938), както и дългото есе „Собствена стая“ (1929).

8. Изненадващо за интровертната натура на Вирджиния, тя всъщност има  чувство за хумор. Сред хора, където се чувства в свои води, е душата на компанията. На 7 февруари 1910 г. Вирджиния Улф (най-вляво) заедно с няколко членове от кръга Блумсбъри се преобличат като етиопски принцове, а други двама – като офицери. Дегизирани така, те се качват на борда на военния кораб „ХМС Дредноут” и биват посрещнати със специални почести. На другия ден посещението на фалшивите етиопски благородници е отразено по вестниците. Макар че уговорката на шегаджиите е да не разкриват истината за случилото се, организаторът Хорас де Вир Коул (небезизвестен за времето си шегаджия) (най-вдясно) не се стърпява и разказва за успешната инсценировка. Това удря изключително много по реномето на британската флотилия и дава старт на серия от карикатури.

9. Улф е вманиачена по писането на писма. Бои за бъдещето им, заради скоростта, с която телефонът и разпространението на новините се развиват. Почти за да се противопостави на притесненията си, Улф се старае да пише по средно 6 писма на ден. 

10. Войната нанася сериозна травма върху нея. Силно разтревожена от опустошението над семейния им дом в Лондон и усещайки, че друга нервна криза е по петите й, което би означавало да обремени съпруга си с огромен товар, Вирджиния решава да сложи край на живота си. На 28-и март, 1941г. тя натъпква джобовете си с камъни и се хвърля в студените води на река Оуз близо до провинциалния им дом в Съсекс.

„Илюзиите са за душата това, което е атмосферата за земята. Животът е сън. Събуждането е това, което ни убива.“

Целият очерк за Вирджиния Улф може да прочетете в брой 70 на списание Биограф.