Топло писмо за един снежен февруарски петък

Наскоро писах колко много означава за мен всяка една среща с деца. Но за първи път получавам обратна връзка за мое гостуване в този формат . Това писмо от Светла Божилова, библиотекар в с. Труд, пари на фона на зимния студ и докосва душата право там, където е най-чувствителна. Благодаря ти от сърце!

16729245_1195797083850839_1018953331358996770_n

Публикувам го тук във вида, в който го получих, като съобщение във Фейсбук.

” …и посрещай всяко предизвикателство с усмивка, защото всичко в живота винаги се случва с цел!”
Твой приятел,
Вундаба

Снежен и леден февруарски петък… В очакване на Радостина Николова /авторката на МОТОВЕТЕ и елена Вундаба/. Трепетно и вълнуващо очакване. Една дълго мечтана и жадувана среща с авторката!

Сутринта около десет часа започнах да чета отново историята от книгата „Моите красиви рога” на деца от пети и шести класове и странно… всички затаиха дъх и слушаха, и слушаха. Дори посетителите на библиотеката тихичко стъпваха и оставяха книгите си на бюрото без да прекъсват четенето! Такава история децата не бяха чували! Имаше моменти, в които забелязвах как съпреживяват болката на елена Вундаба и си казвах „ …е, това е, усетиха я!”, въпреки че си мисля, че тази детска книжка е и за нас възрастните!!!
Така искрено и от сърце се зарадвах на това, че авторката подари книгата „Моите красиви рога” на децата от село Труд в края на 2016-а година.

Това се случи след участието ни в една томбола, в която, за съжаление не спечелихме безплатно копие. Децата от пети клас, по скоро Дияна Гидикова насисува рисунката за участие, а Преслава я аранжира и снима с множество есенни листа. Беше красиво, но томболота си е томбола. Тогава писах на сайта на авторката, че ще се радваме много да я имаме в библиотеката за всички деца от селото,защото за читалищните библиотеки купуването на нови книги е трудно. И тя ни я изпрати.

Бяло, топло и истинско е в този мразовит трети февруари, в който ни стопли историята за еленчето, което било различно, така както и ние хората сме различни едни от други! За приятелството, за чувствата, за мечтите и за много други житейски истини си говорихме.
По-скоро Радостина поднесе всичко това като игра, в която всички деца се включиха. Не всички бяха чели книжката, но я съпреживяха и усетиха със сърцето!!!

16711978_1195796647184216_5733352551910935516_n

Казахме си до среща, защото приключението наистина беше книжно, различно от филми, интернет и всичко останало… Да се докоснеш до автор, който пише си е цяло щастие! Благодарим ти за този неповторим празник, който внесе радост, мила Радост! До среща с други твои книги… Желаем здраве на теб и семейството ти!

Прегръдка от библиотеката, която пази онези съкровища, които ти ни дари!

С благодарност за домакинството на ОУ с.Труд, за подкрепата на директорката госпожа Тоня Коева, за сътрудничеството в организацията на госпожа Тодорка Арабаджийска, за подкрепата на кмета на село Труд господин Красимир Минков, който не пропуска книжно събитие, за учителите взели участие в събитието, за прекрасната топла вкусна питка, с която посрещнахме авторката, приготвена специално от майката на кмета – госпожа Венета Минкова и на децата от начален курс и детската градина и на родителите им!

От Светла Божилова
библиотекар към Народно читалище Светлина в с. Труд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.