“Скучно ми е!”.
Надали съществува родител, който да не чува тези три думи поне веднъж на седмица. И да не настръхва от мисълта, че от него се “очаква да запълни тази скука.” И родителят наистина прави всичко по силите си. Измисля още и още активности, само и само да не чува повече онова натрапчиво “Скучно ми е!”.
Защото… нали така правят добрите родители?
Ами ако променим подхода?