РЕЦЕНЗИЯ за „Шантавѝя до Шия“

РЕЦЕНЗИЯ за „Шантавѝя до Шия“

РЕЦЕНЗИЯ за „Шантавѝя до Шия“

РЕЦЕНЗИЯ

на магистърска теза на Радостина Николова Пеева-Михова на тема „Шантавѝя до Шия“

Научен ръководител: проф. дфн Валери Стефанов

Романът, озаглавен „Шантавия до Шия“, който магистърката представя за защита днес, е разделен на 25 отделни глави, като общият обем на съдържанието е 64 страници. Радостина се насочва към романа за деца, не особено популярен в съвременна българска детска литература, но труден в жанрово отношение. Въпреки младостта си, авторката се справя чудесно: умело навлиза в детския език, преживяване на реалност и емоционална картина. Отделните глави-приключения на героите са увлекателни, сюжената линия е плавно изведена, а обемът на текстовета цялост и на отделните части е съобразен с детето читател.

Ако трябва да направим кратко резюме на романа, то би гласяло следното: градското семейство Стоянови напуска града и се мести в близкото село Геврек. Децата на двойката, 9-годишните близнаците Лина и Нико, не са доволни от смяната на обстановката, особено момиченцето, което я усеща като загуба на приятелите си и познатата си среда. В новата им къща, докато още нямат нови приятели, децата са привлечени от ексцентричната си възрастна съседка Стефания Шиева, с която взаимно започват да се шпионират, да си правят номера, докато накрая се сприятеляват.

„Шантавѝя до Шия“ е роман за лятото и ежедневието извън града, което от скучно се превръща в платно за неочаквани приключения и близост. Сладкодумен, бъбрив и игрив в разказите си за детските приключения, романът не само успява да потопи читателя в света им, но има и добре разиграна педагогическа функция. То пресъздава детската адаптация, способността на подраствашия да приема другия, възрастния, вмествайки го и приспособявайки образа му към своя собствен свят. С напредването на повествованието текста на Радостина Николова постепенно превръща възрастните в деца, за които играта също е форма на живеене, а и бягство от реалността. Така Стефания се преобразява от малко страшна, много смешна, подобна на Баба Яга съседка, в непораснало дете, което е способно не само да отговори по огледално инфантилен начин на детските номера, но и да бъде разбиращ съветник за бунтуващата се Лина.

Госпожа Шантавѝя не само изминава пътя от гротесковия възрастен до детето, но опитомяването й в света на детството я връща все повече към истинската реалност на образа й, помага детската индивидуация, преодоляването на страховете и разомагьосването на света, или порастването. Именно според мен това е и едно от най-големите постижения на текста, да употреби като централен персонаж възрастния човек, липсващата фантастична баба и по този начин да помогне за преодоляването на кризата от приемането на възрастта от страна на детето. Същата трансформация от света на възрастните в света на инфантилната чудатост сполетява и сина на госпожа Стефания, който от сериозен банков чиновник се превръща в налуден детектив на свободна практика, издирващ майка си, за която вярва, че е превърнала жена му първо в заек, а после в коза.

В „Шантавѝя до Шия“ има много от „Пипи Дългото чорапче“ не само в образите на героите и в техните приключения, но и в структурата на сюжета на романите. Текстът на Астрид Линдгрен също започва с настаняването на Пипи във Вила Вилекула
и опознаването на околния свят от детето, който губи своята реалност и се насища с „чудесии, дяволии, залисии“ (Разцветников). Има и от „Алиса в страната на чудесата“, в която възрастните могат да влязат в детския свят само ако се превърнат в чудаци и
ексцентрици. Относно педагогическите му функции, романът отново показва добра работа по отношение на опитомяването на детската жестокост, инфантилната хитрост, хармонизирането на отношенията между децата в едно семейство, общуването на
подрастващите и техните връстници, първото влюбване и пр. Не на последно място в педагогиката на романа може да се забележи и защитаването на определен, природосъобразен начин на живот (не яденето на месо, отиването на село и пр.) като форма на семейно възпитание. Впечатление правят не само закачливият, чудесно стилизиран детски език, който отбелязах, не само хуморът и способността да гледаш живота от смешната му страна, но и хубавият стил на текста, който за разлика от много съвременни детски (най-вече чужди) книги за деца, не се фрагментаризира и разпада на отделни слоугъни –послания, без ясна интрига, фабула и пр., а има класическа линеарна сюжетика, завръзка, кулминация и развръзка, т.е. сред „педагогиката“ на текста трябва да отбележим и това, че той казва на детето читател какво е литературата.

От всичко казано дотук убедено препоръчвам представения за дипломна защита роман „Шантавия до Шия“ да бъде оценен високо от изпитната комисия.

25.02.2019 Рецензент:
София гл. ас. д-р КристинаЙорданова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *