“Аз наистина вярвам от дете, че вълшебствата са навсякъде около нас”

Започваме отброяването до Коледа с важна новина, че имаме нов български автор и дългоочаквана книга.  Казано накратко – имаме коледна книга! И докато тя се печата, ще използваме възможността да ви срещнем с нейния автор Ралица Мерджанова – преподавател, танцьор, психолог и педагог. Приветствахме това слънчево момиче в нашия мармотски дом с голямо нетърпение и се надяваме, че от интервюто с нея ще усетите топлината, която струи и от нея, и от коледните ѝ истории.

Коя е Рали? Разкажи ни малко повече за теб!

Рали е човек, който вярва в чудеса … Аз съм мечтател, но от тези, които са стъпили с двата крака в този свят. По призвание съм учител на деца, а в душата си – танцьор и хореограф. Преподавам спортни танци, мюзикъл и театър Бродуей на деца и младежи повече от 12 години. Аз съм един от основателите на танцови училища Dance Station – които са специализирани в танцовото обучение на деца, младежи и възрастни в различни стилове танци. Там, заедно с колегите ни, създаваме танцови спектакли и строим своя малък балон, който ни помага да летим по-високо.

Много от историите в коледната книга първо се появяват като сценарий за танцов спектакъл. Именно един такъв спектакъл вдъхнови и нас да ти предложим да станеш наш автор. Кое за теб бе по-лесно – да разкажеш историята с танц или с думи?

И двата процеса бяха голямо предизвикателство, но от тези хубавите предизвикателства. Да, част от историите първо се появяват като сценарий за спектакъл. Така те имат вече своя първи живот на сцена, но там сюжетът служи като гръбнак, който децата използват, за да предадат посланията през танц. Вдъхновението как да оформя финалния сценарий обикновено ме спохожда нощта преди спектакъла. То се случва и благодарение на това, че познавам детските групи и знам какво тупти в сърцата им.

Спомням си една такава луда безсънна нощ преди няколко години, в която търсех начин да сглобя танците в история… Видях колко вълшебство крие в себе си целия процес и споделих на съпруга си Дидо: „Добре, все пак един ден, когато стана много стара, може да се осмеля и да напиша детска книга с истории“. Това изречение излетя в пространството онази нощ през декември и явно е пътувало в правилната посока, щом години след това издателство „Мармот“ и по специално Радостина видя вълшебството в моите истории и повярва в тях.

Процесът, в който те “оживяха” и на хартия беше много дълбоко преживяване за мен. Героите се изградиха, изминаха пътя си, а всяка история се превърна в завършен разказ – нещо, което не съм си представяла, че може да се случи с тях.

Често споменаваш вълшебството и ние го виждаме във всички твои истории. Защо то е толкова съществена част от теб и начина, по който пишеш?

Аз наистина вярвам от дете, че вълшебствата са навсякъде около нас. Имах магично детство – пълно с въображение, игри и огромна свобода на духа и ума. Живяла съм в такава среда и много често се връщам към нея в мислите ми – не с тъга, а когато имам нужда от трамплин да надвия трудните моменти. Мама, татко, брат ми и сестра ми са „виновници“ за това.

Всички истории в книгата започват като привидно обикновени случки. Героите в тях срещат трудности, от които успяват да излязат с помощта на вълшебство. Но истината е, че вярата в тези вълшебства е вярата в самите нас. Когато бяхме малки, преди контролно в училище или състезание по танци, или ако сме се скарали с приятели в училище, питахме мама: „Мамо, ще се справя ли? Мамо ще се сдобрим ли?“ и тя винаги отговаряше: „Всичко ще е наред. Ти направи, каквото зависи от теб.“ И някак по чудо винаги всичко беше наред. Това „вълшебство“ е пренесено в историите с добавка фантазия и къдравост и затова може би те наистина са вълшебни истории.

Би ли ни разказала какво стои зад вдъхновението ти за всяка една от историите в книгата?

Общо историите са пет. Всяка е мислена и се случва в различна година, но всички довършиха пътя си през тази J.

„Коледа на Бродуей“, например, стартира като вдъхновение от големите танцови сцени и великите артисти на сцената на Бродуей – Фред Астер, Джинджър Роджърс, Джийн Кели, Рита Хейуърт, Боб Фос … Впоследствие ме провокира идеята за забързаното ежедневие на родителите и желанието ни да бъдем винаги навсякъде по график и по план, който невинаги съвпада със съкровените желания на нашите деца. Така се появи смелият Ричард Ричардсън, който мечтае за голямата сцена и прави крачката към това да осъществи мечтата си и да я сподели със семейството си.

„Откраднатата Коледа“ пък е история, която започна с идеята колко странни неща може да се случат, ако Коледата изчезне. След това се превърна в пътешествие към най-личните и съкровени коледни мигове у дома. Тази история върна назад във времето и мен самата и ми напомни смелостта, която съм виждала у родителите си, когато бяхме малки и пътя, който изминахме заедно.

„Коледа в музея“ е история за света на миналото, който може да ни напътства и вдъхновява днес. В нея се корени вярата, че всеки може да създава и твори, а нужните съставки са любов, вяра и внимание към уроците, които ни се дават. Вдъхновението за нея почерпих от моя партньор и съмишленик в танцовото училище Ани. Тя има един такъв дяволит беладжийски блясък в очите, който е досущ като този на Камен Беладжийски. Когато доизглаждах образа на Камен и пакостите, които той твори, сякаш този блясък беше пред очите ми.

 

 

„Коледният влак“ първоначално бе вдъхновена от две деца: Никола и Елица Димитрови – братче и сестриче, на които имах възможността да бъда учител и приятел. Това е най-старата история в книгата – поставяна е на сцена още през 2015-та г. Когато започнах да я обрисувам с думи, тя  откри и други вдъхновения – обичта ми към малкия френски град и мъдростта в очите на порасналия ми син Никола, който съвсем скоро ще си има малко сестриче. Това е историята на две деца, едното от които не вярва в магията. Така автоматично се появи идеята да съществува магия (напук на всички, които не вярват в нея) и невинаги не всичко да е сериозно.

„Вълшебство в полунощ“ е историята, която ми беше най-трудно да създам, но и вероятно има най-много от мен. Тя се появи след две години, в които светът сякаш беше спрял. Беше много чакана и в същото време доста „изплашена“ история, дори леко хаотична. Самата Лара е такава в началото на пътешествието си… Пътят, който извървява тя, е може би онзи вътрешен мой път, както и на всеки един от нас, когато сме имали труден период и ни е било страх да продължим напред. В тази история са моите магични светове в една бърканица от емоции, които накрая ни дават силата да продължим. „Вълшебство в полунощ“ е моята покана към децата да открият, че от тях самите зависи да случват чудесата.

Какво искаш да усетят читателите ти от историите?

Иска ми се да усетят топлина и уют, докато ги четат и да повярват, че всичко е възможно – и не само по Коледа. Това е толкова важно за едно дете, а и за неговите родители. Всяка история за всеки един различен читател ще бъде различна история и ми се иска всеки да може да намери в нея мъничкото вълшебство, което му е нужно, за да сме по-отворени и по-добри към себе си и към околните. Децата имат свръхинтуиция за тези усещания.

Какво е твоето коледно вълшебство?

Моето коледно вълшебство е бъркането на крема с изцедено кисело мляко и плодове вкъщи при мама с брат ми, който изненадващо се е прибрал за Коледа от далечната Южна Корея, и сестра ми, която е бързала от кантората, за да стигне навреме, докато Дидо и Никола играят на игра с кубчета.

… И в крайна сметка коледното вълшебство заслужава да е навсякъде около нас – целогодишно. Много искам да се науча на това. Вярвам, че децата са най-добрият учител за тези уроци!

Разгледай книгата и поръчай предварително в красива опаковка за подарък!