Попътен вятър, Кико!

Добре дошъл, Кико!

Започнах да пиша тази книга преди повече от година, повлияна от един телефонен разговор с учителка от детска градина. Тя ми разказа как, когато обсъждали “Моите красиви рога”, едно дете се обадило с “А пък моето куче има крила”.

Често разказвам на децата как вдъхновението е като досаден комар, който влиза в главата ти и бръмчи, докато идеята не разпери крила на белия лист.

Точно така се случи и в онзи ден. Тази споделена реплика отключи появата на един герой – палав, инатлив, остроумен, по детски спонтанен и най-вече предан.

Кико влезе в моя свят.

Близо година пренаписвах историята му отново и отново, докато разбера какво точно иска да ми разкаже.

И сега най-после „Кико без крила“ е готова. Това е първата ми картинна книга, но и тази, над която съм работила най-здраво, най-дълго и най-упорито.

За един многословен човек като мен е изключително предизвикателство да разкаже история в 857 думи. Благодарна съм на прекрасната художничка Матея Аркова, която успя да разкаже останалите 8570 с рисунките си.

В един момент бях на прага да се откажа, но в крайна сметка героят се оказа по-инатлив и от авторката си. Запрече се като магаре. Такъв си е, ще го видите.

В крайна сметка Кико ще лети, макар и без крила. Попътен вятър!

“Кико без крила” може да е при вас на 23.05

До нови срещи!

Специални благодарности на моите първи читатели на поне една от многото трансформации, през които премина Кико: Андрей Михов а.к.а Татко мот, който търпеливо и в продъжение на година изчиташе всички 8 варианта на книгата; Матея Аркова, която надникна в главата ми и сътвори света на Кико точно както си го представях; Вал Стоева, Алекс Кръстев, Албена Раленкова, Петя Кокудева и на колегите от магистърска програма Творческо писане и Литературознание от университета, с които обсъждахме Кико в часовете при Валери Стефанов и Владимир Левчев. Благодаря ви!