Книгата, която избрахме да издадем този 8-ми март, не е типичната книга, която разказва за захаросаната страна на майчинството. Тя показва човека зад майката и този човек не е “перфектният” образ от стоковите фотографии.
Историята в книгата ни замисли дали пък майката днес не е подложена на прекалено голямо напрежение, че трябва да бъде перфектна? Дали нейният образ не е натоварен с прекалено големи очаквания от обществото, от рекламите, от нея самата?
И колко точно здравословно е това?
Затова този март избрахме да започнем разговор, като се противопоставим на клиширания образ на “перфектната” майка от стоковите фотографии.
И да го провокираме с наш воден знак “НЕВИНАГИ СЪМ ПЕРФЕКТНА”.
Открихме съмишленици, майки, партньори, и каним и теб да споделиш усещането си по темата. Последвай ни в социалните мрежи и виж как.
Понякога в главата на мама бушува буря. Понякога мама няма сили да си играем. Нито дори да сготви вечеря – тогава вечеряме сандвичи. Мама изпитва вина, че невинаги се справя с всичко…
Звучи ли ти познато?
Като майки ние побираме в себе си цялата палитра на естествените човешки емоции. И въпреки това се срамуваме и прикриваме, ако понякога не всичко е “перфектно”.
С “Понякога в главата на мама бушува буря” Беатрис Тaбоада и Дани Падрон ни канят заедно с децата ни на едно красиво плаване в морето на майчините емоции. За да видим, че всъщност никак не е страшно!
“Не съм нито перфектна , нито най.
Аз съм майка. Такава каквато ме виждат моите деца , а моите деца са моите учители. Тези, които ще mи покажат къде греша и накъде да вървим ЗАЕДНО!”
“Толкова e хубаво да оставиш косата си рошава, чиниите неизмити и дрехите разхвърляни, за да се насладиш на истинската радост от живота – общуването с любимите и възможността да им покажеш своите несъвършенства! Щастлива съм, че не съм “перфектна” майка, жена и човек! Другото е прекалено затормозяващо!”
“Искам детето ми да знае, че съм човек от плът и кръв и че и аз имам своите възходи и падения. Да, има дни, в които съм нервна, повишавам тон и да, предпочитам да е така, а не да се гневя вътрешно и да сложа изкуствената усмивка на лицето си. Защото не просто не мога, а НЕ ИСКАМ да бъда перфектна. Искам да бъда ЧОВЕК.”
снимка: Андрей Андреев
“Понякога чувствам досада от ежедневните грижи, от ставане в 6 и лягане в полунощ… Тогава сърцето ми копнее за плаж и море, без деца и без грижи. Не съм перфектна майка. Понякога съм просто егоистичен и дистанциран човек. Питам се дали майчинството има работно време и ако не, то не се ли налага понякога да има поне бутон за “пауза”?”
“Налагането на стереотипи е най-голямата болест на човечеството! Всички искаме да сме перфектни във всичко, което правим, но забравяме най-важното – ние сме човешки същества и съществуваме с нашите чувства и емоции… “Перфектен” е илюзия. Безкрайно съм щастлива, че не съм перфектна!”
