На Коледа се случват чудеса!

До Коледа оставаха само няколко дни и в Мотилия течеше празнично вълнение. Всички мотчета бяха заети да подготвят изненади за близките и семействата си и Мукс не можеше да си намери място от радост.

– Готов съм с подаръка на Гула! – оповести тържествено един ден.

– Готов съм с подаръка на Пагу! – похвали се на следващия.

Но днес беше малко притеснен. Гула го срещна в гардероба в къщата на Доди и го попита защо е толкова умислен.

– Чудя се – отговори Мукс, – откъде да намеря ягодки, за да приготвя любимия пай на Пинки. Твърдо съм решен това да е подаръкът му за Коледа. Само той ми остана.

– Не искам да те разочаровам Мукс, но ягодите не растат през декември. Ягодки има само през лятото – каза Гула. – Така че по-добре измисли нещо друго.

– О, Гула! Грешиш! Ягодките може и да растат през лятото, но сега е Коледа, а на Коледа се случват чудеса! Ще намеря ягодки за пая на Пинки, ще видиш.

Гула само повдигна рамене и се усмихна. Мукс звучеше много убеден, но той много се притесняваше да не остане разочарован приятелят му.

Мукс наистина вярваше, че ще намери ягодки. Нали все пак, когато искаш нещо много, много силно, то винаги се сбъдва. И докато си мислеше и си повтаряше това, Бобо се върна от училище.

– Бобо, моля те, помогни ми – втурна се при него Мукс. – Трябва да намеря ягодки за пая на Пинки. Имаш ли идеи къде може да намеря?

– Хм, трудна работа, Мукс. Все пак ягодките растат само през лятото. Но знам кой ще ти помогне. Не познавам по-голям експерт на тема храна от моя приятел Здравко. Знаеш колко лаком е.

– Правилно! Благодаря ти, Бобо. Право към къщата на Здравко тогава!

И Мукс се затича към къщичката на Здравко, защото до Коледа оставаха само 3 дни.

Влетя при него с гръм и пръц и Здравко замалко да се задави с филията със сладко, която набързо беше намазал, когато се прибра от училище.

– Мукс, за Бога! Едва отучих Пинки от този навик, а сега и ти! Някой ден ще се задавя така. Знаеш, че доста често хапвам и подобни появявания може да ме уплашат! Ама че сте, мотчета такива!

– Извинявай, Здравко, но е много важно! Става дума за подаръка на Пинки. Искам да му приготвя любимия пай с ягодки, а ягодки не растат през декември. Знаеш ли къде мога да намеря? – с надежда го попита Мукс.

– Може и да знам – засия Здравко. – Не бих го споделил с друг, но щом е за Пинки, няма да се стискам. И така, ето моята история. В градината на чичо растат най-вкусните сладки и сочни ягоди в цялото градче. Когато лятото дойде, ягодите дават толкова много плод, че ми става лошо. Обаче аз съм хитър и знам, че дори да преям с ягодки през лятото, през октомври пак ще ми се хапват, а също и през ноември, декември, януари и ъъъъ, така чак до другото лято. Затова всяко лято отделям по едно бурканче с най-сладките и вкусни ароматни ягодки, пъхам ги в хладилника и ги замразявам чак до другото лято. Всяка седмица си вадя по една ягодка, която е толкова сочна и сладка, че ми помага да не мисля за ягоди цяла седмица. Ето от тези мои запаси мога да дам за подаръчния пай на Пинки и гаранция, че ще се получи много вкусен.

– Урааа! Благодаря ти, Здравко! Знаех си, че ще успея да намеря ягодки.

Мукс гушна силно приятеля си, взе ягодките и се затича към къщи да приготвя подаръка за Пинки.

На следващия ден, когато Гула мина да види приятеля си, оттам се разнасяше прекрасен яромат на печен сладкиш с ягоди.

– Мукс, на какво мирише така приятно? – попита Гула.

– Как на какво, на пай с ягодки – усмихна се Мукс.

– Но как? Нали… – зачуди се Гула.

Мукс само повдигна рамене, усмихна се широко и каза:

– Нали ти казах, Гула, на Коледа се случват чудеса!