Когато завърших последната чернова на “Кико без крила”, все още не бях мислила сериозно кой ще го нарисува, когато близка приятелка ми спомена за Матея. Веднага влязох да я потърся и открих у рисунките й онова, което беше водещо за мен – те не просто илюстрираха история, а я разказваха.
Доверих се на интуицията си и тя не ме подведе за пореден път. Така стана и с Мелина-Елина, която нарисува мотовете и елена Вундаба.
За една картинна книга е изключително важно да попадне илюстратор, който ще съумее да доразвие историята със своя почерк. Практически така Матея стана съавтор.
Рисунките и се нагодиха към текста, а текстът се нагоди към рисунките й. Това беше много весела игра, от която се родиха живи образи. Без тази химия между автор и илюстратор, нямаше как да се получи синхрон и в книгата.
И понеже не искам да я пазя само за себе си, това е едно кратко интервю с нея, от което да научите повече за мотивацията й да се впусне в общото ни приключение.
1. Коя е Матея и защо рисува?
Матея е детски илюстратор, с други думи казано едно мълчаливо човече, което говори с рисунки. Рисува, за да си остане в световете на въображаемите пространства.
2. Кога и как откри, че искаш да рисуваш и че това ще е твоето нещо?
Вероятно това е едно от нещата, които откриваш на 3, драскайки с пастели и просто продължаваш да го правиш в по-осъзната форма ( или само така си мислиш) . От друга страна родителите ми много често играеха с мен под формата на истории, които ми рисуваха или с изрязани кукли от хартия.
3. Какво търсиш в една детска книга?
В една детска книга търся провокация на въображението и детайли от всякакъв характер. Забавляват ме книгите за деца, които плашат по забавен начин с добродушни злодеи примерно.
4. Къде откриваш вдъхновение?
Обичам да слушам музика, но най-вече обичам къмпингуването, пътуването и всякакви форми на приключенстване. Това е двигателят за бъдещи илюстрации.
4. Къде те срещна Кико?
Кико дойде и размаха опашка в един мрачен ден, допря нос до мен и ме помоли да нарисувам темпераментния му нрав и симпатичен облик.
5.Как се оформи в главата ти и какво иска да ни каже според теб?
Кико доби форма веднага след като последва един много жив текст и с помощта на един джак ръсел, който познавам, с енергична опашка и големи своенравни уши. Но тя е лошият близнак на Кико, тъй като е доста зла към чайки, а представям си какво би изпитвала към гъските от книжката. Може би Кико иска да ни каже, че всичко е наред, дори да не изглежда така, просто трябва да бъдеш себе си и ще стигнеш до правилното решение.
6. Какво би му пожелала?
Бих му пожелала големи крила, с които да лети към своите детски читатели и много пакостливи възможности за игра.
5. А какво би пожелала на себе си?
На себе си бих пожелала да се срещам с още герои като Кико, за да нарисувам тяхната история. И леко му завиждам за безкрайната енергия за игра и подскачане.
Научи още за книгата “Кико без крила” или поръчай с автограф тук.