Лори Никълс: “Защото “Явора” е всяко малко момиче или дете, което се спира, за да изучава мравка, цвете, дърво или мъх…”

Лори Никълс е от щата Пенсилвания, където израства сред яворови дръвчета и ги обиква завинаги. Оттогава е силната ѝ любов към природата. Живее в Алабама със съпруга си и трите им дъщери. Голямото ѝ семейство обожава да прекарва времето си на двора, под сенчестите клони на техния явор, където хапват, играят или се забавляват шумно. Това е първата картинна книга от дебютната ѝ поредица за двете сестри със специално избрани имена на дървета.

Лори с удоволствие отговори на нашите въпроси по повод издаването на български на дебютната ѝ книга.

Какво беше детството на Лори?

Детството ми премина в игра под яворови дръвчета в Пенсилвания. Немалко лета съм прекарала легнала по гръб с поглед зареян в синьото, което прозираше през листата в короната на дърветата. Мога да помириша и да почувствам този спомен. Вятърът и слънцето танцуваха върху лицето ми, а звуците на природата бяха постоянно по петите ми. Така се оформи тази дълбока връзка с природата. Този спомен беше неотлъчно до мен през цялото време, докато отглеждах дъщерите си и наблюдавах как всяка от тях винаги намираше “точно толкова място, колкото да приюти” новата сестричка в семейството ни.

А откога изкуството е по петите ти?

Моето осъзнаване като творец започна още когато бях много малка. Имам късмета да да съм израснала под грижите на начална учителка. Следователно имах на свое разположение всевъзможни арт приспособления: глина, блокчета линолеум, материали за плетене на кошници, бои, моливи, въглени. Майка ми винаги ми позволяваше да играя с нещата, които носеше у дома, и така можех постоянно да експериментирам с нови техники. Насърчаваха ме да работя с ръцете си, колкото се може повече и да се цапам на воля. Никога не съм учила изобразително изкуство в училище, но веднага след гимназията започнах да посещавам такива класове. Знаех, че искам да бъда художник… но нямах представа как да превърна тази страст в кариера. Години работих в сферата на дизайна. Когато се роди втората ми дъщеря, реших да остана вкъщи за по-дълго и се влюбих в картинните книги. Горе-долу по това време започнах да си припомням моменти от своето детство и да рисувам геройчета за дъщерите си. “Явора” някак естествено се роди както от спомените ми, така и покрай майчинството. Да гледам децата си да растат – до голяма степен те и и трите са Явора.Защо точно “Явора”?

Защото обичам яворови дръвчета. Те са били и винаги ще бъдат огромна част от моята история. Съпругът ми е израснал във Вирджиния сред уюта на дъбови дървета в двора на семейния им дом. Всеки път, когато ни се родеше дъщеричка, ние ходехме до Вирджиния, за да отрежем по една фиданка от тези дървета и ги да ги посадим тук в нашата градина в Алабама. Така наблюдаваме всеки ден как момичетата ни и техните дръвчета растат заедно. Точно това ме вдъхнови да създам тази книга.

Какво би казала на читателите на “Явора” в България?

Надявам се да я обикнете толкова много, колкото аз, докато я създавах.

Защо биха я обикнали?

Защото “Явора” е всяко малко момиче или момче, което се спира в градината да изучава мравка, цвете, дърво, червей, локва, трева, мъх или пеперуда. Тя е всяко дете, което се удивява от чудесата на сътворението и ги приветства в своя живот.

За да научите още за книгата или да я поръчате, последвайте този линк.