Кризата в Закускоград

“На тавана в зловещата къща на господин Луканчо, след дълги разследвания се появил Кофеинчо…”

Така започва приказката „Кризата в Закускоград“, която написаха децата от „Детско лято“ – инициатива, която се провежда в Народно читалище „Дядо Стойно“ 1927 г. , с. Поповци.

На гости на селото беше писателката Радостина Николова, която се срещна с над 15 деца на възраст от 7 до 12 години и техните ментори – вече порасналите посетители на лятната инициатива.

Радостина представи последната си книга „Петте съвета на Господин Муза“ и после заедно с децата тренираха сетивата си за повече вдъхновение. Докато се упражняваха да виждат, на белия лист се роди Луканчо, а мирисът ги запозна с Кофеинчо. Слухът пък ги отведе в една страховита къща.

Задачата, която писателката постави на децата след края на срещата, беше да довършат историята, като призоват на помощ и другите си две сетива, а с тях и своя мъничък шишкав Господин Муза.

Получихме приказката в издателството днес и с радост ви я споделяме, за да се насладим заедно на тази чудна история – дело на екипната работа на децата от с. Поповци.

Благодарим от сърце за поканата на секретаря на читалището Нели Пенева. Нейният eнтусиазъм и желание за промяна са причина “Детско лято” отново да отвори вратите си за децата преди 14 години. И оттогава там да започнат да се случват чудеса като тази приказна среща. И като тази хранително-вкусова история, която може да прочетете надолу.

Кризата в Закускоград

На тавана в зловещата къща на господин Луканчо, след дълги разследвания се появил Кофеинчо. Тризъбият с две обици враг на нашия приятел хич не бил доволен, че той го е посетил, за да разследва пакостите, които е направил в Закускоград.

Там те се скарали, защото Луканчо окраднал тестото за мекици от фабриката и сега тя правела само бисквити без захар за стари, сбръчкани и беззъби баби, които не можели да ядат нищо друго освен меки бисквити.

Докато двамата се карали сред кашони, прах и счупени чаши, изведнъж през вратата нахлул злият братовчед на Кофеинчо, а именно Оолонг Чайчов. Пакетчето чай помогнало на злата луканка да открадне тестото и децата да нямат закуска. Според Оолонг това не било достатъчно злодеяние и затова след ден откраднали и меките бисквитки за старите баби.

Всички в Закускоград били тъжни и всяка сутрин се събуждали без закуска, чай или кафе.

Когато Кофеинчо открил улики във фабриката за тесто, веднага ги предал на поничковата полиция и отишъл при Луканчо. След спора и ожесточената битка на чай, кафе и луканка, нашия приятел, Кофеинчо хвърлил двамата злодеи зад решетките на солетения затвор. Така децата и бабите в Закускоград се събуждали весели и с вкусна закуска.

Край