Коледни ВУлнения в света на мотовете

Коледни ВУлнения в света на мотовете

Коледни ВУлнения в света на мотовете

Или каква каша може да забъркат един сърдит дядо Коледа, стадо разсеяни елени и две непослушни мотчета

– Бързо, преди да са ни надушили, Пагу!
– Тихо, Мукс. И без това мама и татко ще се ядосат много, като разберат, че съм избягала.
– Въобще няма да се усетят! Ще се върнем преди да са се събудили! Всички знаят, че баща ти спи толкова „сладко“, че го чува цяла Мотилия как хърка до сутринта.
– Понякога може да си много груб, Мукс! – нацупи се привидно Пагу, докато натъпкваше короната си от цветни моливи в една раничка от носна кърпичка.
– За какво пък ти е тази корона! – погледна я подигравателно Мукс, а тя завъртя очи в неговата посока.
– Как за какво! Ако някой елен ни надуши и реши да ни издаде на дядо Коледа, че сме там, винаги мога да се измъкна с това, че сме на кралско посещение, за да следим доставят ли се подаръците навреме.
– Тоест, че ги шпионираме? – почеса се Мукс. – Знаеш ли, това не би се приело много добре…
– Недей да спориш с мен! Аз съм принцеса, все пак! Не забравяй с кого разговаряш!
– Добре, добре, добре! Готова ли си?
– Естествено, че съм готова! – напери се Пагу и побърза да изпревари Мукс, влизайки в раницата на Бобо.

Тази Коледа той и семейството му щяха да карат Бъдни вечер с чичо му Тео, който живееше съвсем сам с няколко кокошки и едно куче в гората до града. Никой не знаеше обаче, че отскоро в двора му се беше настанил и един елен, който си имаше само един рог и беше известен в гората с това, че не спира да говори. Планът на мотовете беше простичък. Щяха да стигнат с раницата до колибата. Докато семейството вечерят, да се измъкнат незабелязано и да притихнат в двора в очакване на дядо Коледа, след това да се покатерят в чувала му с подаръци, да пообиколят малко с него града и да се приберат някак преди зазоряване и преди да са ги надушили техните. Частта с прибирането все още не им беше съвсем ясна, но нали затова за приключенията – да се мислят в движение. Имаше и една малка подробност. Мотовете бяха невидими за хората, но всички животни можеха да ги видят, чуят и усетят, така че те трябваше да измислят как да минат между елените без да ги надушат.
– Те не са толкова умни, нали? – попита несигурно Пагу.
– Кой? Елените ли? Мисля, че не. Все пак масово ги използват, за да теглят шейни. – отговори й Мукс.

И тогава усетиха остро сръчкване по раницата от нещо, което приличаше на рог, но нямаше нищо общо с два рога.

– Леле! Какво беше това! – извика уплашено Пагу към Мукс.
– Не знам, но мога да се обзаложа, че го почувствах като убождане от рог. Възможно ли е да е носорог? И никой да не ни е предупредил?
– Леле, сега вече наистина ще се ядосам! Мразя да ми казват носорог! – чу се обиден глас отвън.

15354312_10211820852066218_1550497116_o

Пагу започна да тършува трескаво из раницата си за короната и когато я нахлюпи, тържествено подаде глава навън.
– О, но това е елен, Мукс! – извика радостно. И продължи малко тъжно. – Но има само един рог… Да не си изтърсака на стадото на дядо Коледа, сладурче?
В това време и Мукс подаде глава навън, а еленът видимо раздвоен дали все още да се чувства обиден заради определението „изтърсак“ или поласкан от комплимента „сладурче“, гледаше ту единия, ту другия.
– Нямам нищо общо с дядо ви Коледа,… странни същества, такива. Що за чудо сте? Смеете се на мен, че имам само един рог, а вие имате рачешка щипка, вместо лява лапичка.
– Не ти се смеем! – намеси се Мукс. – Пагу просто отбеляза. Нали, принцесо? – и я сръчка малко нелюбезно. – А ние сме мотове.
– Точно така – обади се и тя. – Аз съм Пагу, принцесата на мотовете. Ние всъщност сме тук да се срещнем с дядо Коледа и елените му. Имаш ли представа кога ще пристигнат?
– Е-е-е-лени тук? Други елени? Сигурни ли сте? – попита еднорогият им събеседник малко уплашено.
– Естествено! Нали дебеланкото обикаля всяка Коледа нощем да раздава подаръци, а шейната му е теглена от 9 елена.
– Цели 9! Уау! – замислено каза на себе си елена.
– Виж, ти също си елен. Може би ще може да ги заговориш, докато ние се промъкнем в чувала му незабелязано, нали? Ако ни усетят, ще стане голяма разправия, а и без това едва се измъкнахме от вкъщи. Не искаме да прекараме Коледа наказани.
– Да, а толкова искаме приключение! Моля те, моля те, моля те… – Пагу погледна въпросително към елена в очакване да чуе името му.
Ву. От Вундаба. Означава „чудесен“.
– Да, на немски – допълни Мукс, а Пагу го погледна изненадано, че понякога е толкова е умен.
В този момент се чу такава шумотевица навън, че и тримата се сепнаха.
– О, боже, о, боже, о, боже, ОБОЖЕ! – извика Ву и се обърна към мотовете. – Дали това са те? Как изглеждам?
– Прекрасен си, Вундаба! Сега ще надникнеш ли да видиш какво става навън, моля! – примигна кокетно Пагу и двамата с Мукс се изкатериха от раницата и заситниха в краката му.
Ву подаде муцунка навън и О! Там наистина имаш куп елени и един едър мъж с бяла брада, който очевидно се опитваше да влезе в къщата през комина. Ву се обърна към мотовете и направи знак с копито в посока към главата си, който красноречиво значеше „Тоя е превъртял! Защо не ползва вратата, а рискува да се претрепе като куче?“.

На мотовете не им се губеше време да обясняват детайли по навиците на дядо Коледа и защо винаги избира комина пред вратата, затова просто настоятелно го тикаха навън, докато Ву не се озова сред елените, и те всички до един впериха поглед в него. Идеално! Пагу и Мукс притичаха светкавично до шейната и се скриха в единия чувал с подаръци.

– Ъъъ, какво става, момчета? – опита се да завърже разговор Вундаба.
Елените се спогледаха и накрая единият от тях се престраши да отговори.
– Какво да става! Обикаляме вече няколко часа, а тепърва ни чака цяла нощ. Старчето не ни дава и 2 минути почивка.
Това беше Рудолф – водачът.
– Кофти… – смути се Ву. – Е, аз ще се прибирам тогава и понечи да си тръгне, но тогава една ръка го шляпна по дупето и прогърмя глас:
– Хайде, момче! Хайде, юнаци, продължавамеее!
Ву ококори очи и мигом се обърна в посока на гласа:

– Господине, ама моля ви се, какво си позволявате! Да ме удряте така просташки! Аз да не съм някой от вашите елени!

Дядо Коледа се вгледа във Вундаба с присвити очи, примигна няколко пъти и после рече:
– Че откъде да те знам мой ли си, или не си! Да не мислиш, че познавам всички ви! Та вие сте еднакви!
– Ама аз съм различен! – заоправдава се Ву. – Имам само един рог. Ето виж! – и завъртя главата си току пред носа му.
– Я не ме прави на луд! Какво ли не измисляте вече, само за да се отървете от работа, мързели такива. Аз оплаквам ли се като трябва да мина през толкова комини? Интересува ли те въобще каква муксулна треска ще имам утре! Не, нали! Ааааа, разбойници такива, ще се опитват да ме преметнат! – и докато си мърмореше така, набързо впрегна и клетия Ву наред с другите осем елена.

Точно така осем, а не девет, защото Комета – най-разсеяният от всички останали, някъде се беше запилял. Елените от стадото също опитаха да преразкажат на дядо Коледа ситуацията и че Вундаба НЕ Е липсващият Комета, но той определено си беше наумил, че елените го лъжат и хич не му се слушаха обясненията им. Докато се усетят и дядо Коледа вече се беше наместил на седалката, а елените трябваше да потеглят. Най-объркан беше Ву, който никак, ама никак не се чувстваше добре в цялата тази каша.
– Пагу! Чу ли? Изглежда и клетият Вундаба попадна в нашето приключение!
– Чух, чух, чуууууух! Леле! Летим ли?! – извика Пагу и стисна щипката на Мукс, когато отлепиха земята.
– По-ско-ро-дру-са-меее-е-ее – извика на песекулки Мукс, защото возенето определено не беше гладко.
– Ама какво става тук! – чу се сърдит глас отнякъде пред чувала. – Все едно за първи път се качвам на шейна. Ще излязат всичките коледни кравайчета от търбуха ми! Я, да се стегнете веднага, нехранимайковци!
– Ама, дядо Коледа, ние ти казахме – провикна се Рудолф най-отпред. Този еднорог елен не може да кара шейнаааа… – и докато казваше това, шейната полетя с пълна силна право напред към нещо, което приличаше на зейнала дупка в земята.
– Еха, досега не съм влизал в комин направо със шейната! – плесна се по челото стареца, а елените се разпищяха до един. Вундаба имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне ей там насред впряга, а отзад в чувала Мукс и Пагу се стискаха толкова силно, както въобще не приляга на една истинска принцеса да прегръща, който и да било от поданиците си.

Точно, когато си мислеха, че ще се разбият, шейната тупна в нещо меко и голямо. Около тях се разстели ярка светлина и всички примижаха. Без Пагу и Мукс, защото те и без друго си бяха на тъмно в чувала.

„Къде сме?“, „Къде сме!“, „МАЙЧИЦЕ, къде сме?“ запреплитаха се гласове отвън. „Ти си виновен“, „Не ти си виновен“, „Не, не, ти си виновен, аз му казах!“, „Глупости, нищо не му каза“, „Кой на кого какво е казал? Ти си виновен!“. Елените се надвикваха един друг, а от гласът на дядо Коледа нямаше и следа.

– Леле! – по едно време извика Рудолф. – Дядо Коледа как е?!
– Изглежда в несвяст. – някой отговори.
– Как така в несвяст! – изведнъж от чувала се подадоха Мукс и Пагу.
– Уау, вие пък какво сте?! – извикаха сепнато елените.
– Това са мотове. – тихо оповести Ву. – Аз се запознах с тях тази вечер.
– Тихо, тихо, тихо! Какво ще правим сега. Той все пак… е жив… НАЛИ?! – попита с голямо притеснение принцесата.
– Божичко, вече никой никога няма да празнува Коледа, нали! – проплака с цяло гърло Ву.
– Ъъъъ? – изведнъж се чу непознат глас и мекото нещо, върху което се беше приземила шейната, се размърда. След което се изправи, седна и на всички страни се разхвърчаха елени, шейна, мотове и подаръци. Нещото обаче успя да хване всичко с осемте си гигантски пухкави ръце и като видя, че в едната определено държи старец, който по всичко отговаря на описанието за дядо Коледа, истински се разстрои.

motts3_9

– ВИЕ УБИЛИ КОЛЕДОО! – извика то
– Нененененене, няма такова нещо! – заоправдаваха се елените и после изведнъж посочиха в посоката на Вундаба – ТОЙ беше!
– Какво, глупости! – подскочи Ву.
– Така е, той не е виновен – намесиха се и мотовете в един глас.
– А и съвсем очевидно е, че дядо Коледа спи. Вижте как се надига търбуха му! – допълни Мукс и посочи към лявата втора ръка на нещото.
Гушкащото чудовище, както по-късно решиха да го нарекат приятелите, погледна ту едните, ту другите, и само смръщи вежди.
– ОПРАВЕТЕ КОЛЕДО!!! ГУШ ИСКА ПОДАРЪК!
– Вижте, момчета… – прокашля се и Рудолф. Давайте да се върнем да си вземем Комета, докато старецът не е дошъл в съзнание, че като се опомни, тежко ни. Като ви разменим, ще е по-благосклонен.

Оставиха дядо Коледа да спи блажено в обятията на гушкащото чудовище и излетяха по същия екстремен начин, по който и се бяха приземили. Ву определено не беше задобрял след първия опит. Когато отново кацнаха в двора на Тео, завариха Комета да плаче с глас.

– Момчетааа! – грейна от радост като ги видя. – Вече мислех, че сте ме изоставили!
– Другият път пак се запилей тогава! – смъмри го Рудолф и продължи: – Хайде, бързо разменяйте се, че онзи, като се наспи и види, че ни няма, съвсем ще се ядоса.
– Кой спи? Какво е станало? – разревожено попита Комета.
– Ще ти разказваме по пътя, хайде! – извика припряно и Купидон, а Вундаба едва стоеше на краката си от вълнение. – Истина ли беше това, което току що се случи?
– Коледно чудо, Ву! Знаеш ли колко елени си мечтаят да могат да покарат шейната на дядо Коледа, а? – потупаха го по рога Пагу и Мукс, които се бяха изкатерили върху главата му и Мукс допълни:
– Е, и на нас май ни стига за тази вечер. По-добре да се приберем с Бобо, раницата и родителите му.
– Да, и да видим какво е оставил дядо Коледа и под нашата елха! – развълнува се Пагу.
– Беше вълшебна нощ, нали принцесо! – опита се да я хване за щипката Мукс, но тя бързо я дръпна смеутено. Какво си позволяваше този нахалник!
– Е, добре приятели. – усмихна им се широко Ву. – Радвам се, че се запознахме. Идвайте пак да ме виждате! И Весела Коледа!

Това далеч не беше последното приключение на мотовете. Обратно в Мотилия ги чакаха още толкова много, че едва се побираха в цели три книги. След като ги проследи с поглед как притичаха по поляната обратно до къщата, Ву впери поглед в небето.
Шейната на дядо Коледа, но без дядо Коледа на борда, все още се виждаше. Летеше доста по-стабилно към пещерата на Гушкащото чудовище. Когато на впряг имаш 9 елена, които знаят какво правят, това е съвсем друга работа. Щом кацнаха на тревата пред дупката, елените притеснено се надвесиха отгоре. Това, което видяха, ги смая. Дядо Коледа се беше събудил, но от сърдитото му настроение нямаше и следа. С гушкащото чудовище си бъбреха сладко на по чаша чай и коледни сладки. Елените само се прокашляха отгоре, а старецът топло прегърна чудовището, прошушна му, че догодина ще му донесе още по-голям подарък и се заизмъква през дупката пред погледите на учудените му елени.
– Сигурно е получил сътресение. – обади се Купидон.
– Чух това, палавнико! – със закачка му отговори дядо Коледа. Нищо подобно. Когато се събудих, бях толкова ядосан, че исках всичките да ви разпердушиня. Но после това мило създание ми разказа колко загрижени сте били, как не сте искали да ме притесните и затова сами сте отишли да вземете Комета. За капак ми направи чай и масаж на 8 ръце. Нямате си представа какъв кеф е! Чувствам се прероден и в страхотно коледно настроение! Което ми напомня, че нямаме много време, така че стягайте се да свършваме по-бързо и после да се връщаме, за да посрешнем и ние Коледа, както си му е реда!
Елените се усмихнаха доволно. Те си обичаха дядо Коледа, просто понякога, както във всяко семейство, имаха известни разправии. Но пак, както във всяко семейство, бързо ги изглаждаха и в края на работния ден ги чакаше една страхотен празник.

Весела Коледа!

Коледната история като PDF може да свалите от тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *