Яна Алексиева е психолог и изпълнителен директор на Асоциация Родители. Вече повече от 20 години нейната мисия и практика е да насърчава родителите да дадат най-доброто от себе си при отглеждането на децата си. Вярва във важността на качественото образование и в това децата да пребивават в среда, която уважава нуждите и личността им. Благодарни сме, че тя застава зад кампанията ни за скуката с лицето си, със своя опит и експертиза в работата с деца и родители. Ето какво ни сподели:
1. Полезна ли е скуката?
“Скучно ми е!” – сигурно всеки родител е чувал това от детето си. А ние може да отговорим “Чудесно, сега е момента да измислиш нещо ново и интересно. Само ти имаш силите да пребориш скуката! Какво ти хрумва?”. На първо място е добре да развенчаем мита, че скуката е само вредна. В забързаното ежедневие, което водим възрастните скуката може би трябва да придобие още по-сериозна стойност и да й отдадем нужното внимание. Скуката учи, показва различна палитра от емоции, позволява на детето да различи скучните мигове от смислените, забавните, усмихнатите, интересните.
Когато говорим за скука, е добре да помислим как планираме деня на детето ни и да направим така, че то да има и свободно време в което да играе свободно, да се излежава, да мечтае, да избира, да се противи, че не му е запълнено времето и няма какво да прави. И може би е важно като родители да се замисляме, че не може да изпълваме времето на детето до последната минута, защото му трябва време да осмисли какво му се случва и какво е ценно и любимо за него.
2. Кога на човек му е скучно?
Живеем в толкова динамично ежедневие, че някак с него върви и скуката, която се появява доста бързо, ако решим, че имаме 30 свободни минути и те не са планирани със задачи. На всеки му се е случвало понякога да му отпадне среща и да остане със свободно време и да се замисли – “Ами, сега какво да правя? Толкова неща бях намислил, а сега нищо не ми хрумва”. И много често, ако мислим, че ни е скучно, посягаме към телефона и компютъра, а не толкова към любимо хоби или разговор с близък приятел. Може и да звучи объркващо, но на човек може да му е скучно, когато е преситил програмата си или прави и се занимава с неща, които не са му интересни, не е следвал себе си и не е събрал смелост да открие това, което го прави щастлив. А имаме богатство да живеем във време, което ни дава право да избираме и да следваме любопитството си.
3. Полезна ли е скуката за децата?
Полезно е да създаваме балансирана среда на децата ни – да се опитаме да разберем какво е важно за детето, какво обича да прави, какво го кара да чуе себе си и да развива вътрешната си мотивация. За детето ще е ценно да чуе и как родителите му се справят със скуката – може да им разкажем истории, да им дадем примери, да им помогнем сами да преценят как ще се справят.
4. Каква е причината да скучаем?
Мисля си, че много често скучаем, когато не следваме себе си и какво ни прави щастливи, както и нагласата, че може или ще ни е скучно. Аз силно вярвам, че каквото и да се случва или каквато и информация да получава човек, той може да намери нещо полезно и интересно – стига да сме с отворени сетива за това.
5. Какви качества развива скуката?
Скуката 🙂 Може да развие фантазията и да даде възможност детето да се свърже със себе си и самостоятелно да прецени какво иска да прави, с емоциите си. Предложете на детето ви да нарисува скуката или да нарисува и назове емоциите, които описват скуката. Скуката може да е чудесен период, за да изследваме нуждите на детето и какво му се прави. Ако детето упорито казва, че скуката му може да се излекува единствено с гледане на филми или прекарване на устройства, това е може би сигнал, че е добре да предложим на детето ни разходка заедно, нов спорт или хоби, прекарано време заедно. Много често детската скука се лекува с прекарано време между родител и дете.
6. Какви са пречките пред родителите да оставят децата да скучаят?
Родителите се притесняват и тревожат от скуката. Скуката е наситена с негативни асоциации и че, ако детето не се занимава с много дейности има опасност да стане мързеливо или да не се развие достатъчно. По тази причина е важно да се търси баланс, да се вслушваме и вглеждаме в детето си.
7. Какво НЕ трябва да правим, когато видим, че детето ни скучае?
За мен въпросът е какво да не правим, ако видим, че детето ни лежи на килима вкъщи и съзерцава тавана. В такива моменти е важно да си кажем, че не е добре да го прекъсваме, а да уважим тази му нужда. Ако видим, че детето не може да се справи и вече е много разстроено, тогава е добре да седнем спокойно до него, да го изслушаме и заедно да потърсим решения за борба със скуката, но водени от детето.
9. Има ли специални методи и техники, през които да помогнем на детето да скучае?
Не съм сигурна, че трябва да насърчаваме скучаенето, а по-скоро да не се опитваме на всяка цена да прекратим моментите, в които детето ни се чуди какво да прави, както и да не свикне с идеята, че щом ни сподели, че му е скучно и ние веднага с вълшебна пръчка да предложим нещо много интересно.
Добре е, ако видим, че детето скучае да наблюдаваме защо се случва.
В ранна детска възраст е важно да наблюдаваме и да говорим с детето си за скучните моменти, да успеем да разграничим кога скучае и кога си почива и е в моменти на креативност. В по-голяма възраст би било ценно детето да знае какво да прави със скуката и с емоциите си, системно да бъде учено да планира времето си.
10. Как да разпознаем какви са интересите и талантите на детето през неговото скучаене?
Като говорим с него и го наблюдаваме без оценка и предубеждения. Ако се доверим на едно дете, то може да ни покаже какви са интересите му. Моят личен пример е, че въпреки различните експерименти на сина ми от хокей и баскетбол към театър и рисуване, той определено предпочита да се ангажира с рисуване и театър. За да видим това, трябваше като родители да сме готови да го следваме и да знаем, че ще трябва да го мотивираме малко повече, за да спортува последователно.