“Скуката не е нещо лошо, макар като родители да сме приели ролята на вечни аниматори”

Вал Стоева е главен редактор на сайта „Детски книги“ и основател на Фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“. Още през 2008 година започва активно да допринася за развитието на детското четене. От малка обича книгите. С помощта на баба си започва да чете още на 4-годишна възраст, а до първи клас вече е прочела цялата семейна библиотека с детски книжки. Странното е, че и до днес все още предпочита детските книги и упорито отказва да чете сериозни произведения! Има докторантура по “Теория на четенето”. Вижте как отговори на въпросите, свързани със скуката, в следващите редове.

Полезна ли е скуката?

Да, да и да! Толкова много деца са се превърнали в читатели, защото са започнали да четат от скука, например. Скуката не е нещо лошо, макар като родители да сме приели ролята на вечни аниматори, които се грижат времето и съзнанието на децата да е вечно ангажирано, за да не скучае. А именно когато скучае, човек може да роди гениални идеи.

Кога на човек му е скучно?

Когато не е ангажиран с физически или умствен труд. Напоследък времето за скучаене е все по-кратко, защото сме заобиколени от електронни убийци на скуката, които се грижат да сме с непрестанно ангажирано внимание.

Полезна ли е скуката за децата?

Безспорно е полезна, защото тогава имат време да открият нови начини да играят или да се забавляват. Моят син, например, докато скучае, провежда собствени експерименти и проверява свойствата на водата, строи изумителни конструкции от картон и хартия, създава си цели вселени, които да си изследва сам и да прилага чутото от книгите.

Фотография: https://detskiknigi.com/

Какви качества развива скуката?

Скуката ни прави по-изобретателни. Освен това ни стимулира да мислим, за да открием как да не скучаем. И двете умения са ключови за прогреса на човечеството.

Какви са пречките пред родителите да оставят децата да скучаят?

Не мисля, че има пречки. По-скоро са някакви объркани схващания, че ако детето не бъде забавлявано непрестанно, ще ни сочат с пръст като лоши родители. Никога няма да ми омръзне да препоръчвам книгата „Край на мита за добрата майка“ на Алисън Шейфър, в която има специална глава за ползите от скуката и как да се отървем от мита, че родителите трябва да упражняват ролята на аниматори.

Какво НЕ трябва да правим, когато видим, че детето ни скучае?

Да му търсим забавление и да го изпълняваме вместо него. Каквото и да измислим като забавление, ако не идва от самото дете, вероятността да обяви колко му е скучно веднага след рисуването на картини, моделирането с пластилин, изваждането на сладките от печката или игрите, е огромна.

Как да насърчаваме скучаенето?

Когато детето ви каже, че скучае, чудесен отговор е: „Много се радвам! Със сигурност ще ти хрумнат интересни идеи да се позабавляваш. Ако търсиш вдъхновение, разгледай книжките си или виж какво ще откриеш в шкафа с играчките“.

Има ли специални методи и техники, през които да помогнем на детето да скучае?

Не съм чувала за такива. Но пък и детето няма как да знае какво е скука, ако не сме го питали нарочно: „Скучно ли ти е?“. Децата по принцип не отчитат скуката като проблем, стига да не сме ги научили да са вечно ангажирани с някакви дейности.