“Сама по себе си скуката съдържа в себе си стремеж да излезем от скуката. Това позволява да станем по-дейни участници в живота си, да вземем нещата „в свои ръце“.”

Надежда Маркова е клиничен психолог с десетгодишна практика с деца и възрастни. Тя вярва, че всеки човек е най-добрият експерт относно живота си. Свързването с емоциите ни и тяхното овладяване, умението да бъдем автентични и да градим здравословни връзки с другите хора са едни от най-честите предизвикателства, които всички ние срещаме. За да адресира тези проблеми, Надя създава блога Друми помежду ни, където разглежда психологически теми за деца и родители. Интервюто с нея е истинска наслада и се радваме, че тя така бързо откликна на поканата ни да се включи в този важен разговор. 

Полезна ли е скуката?

И да, и не. Честата и продължителна скука, от която не може да се излезе, не е благоприятна и може да доведе до загуба на концентрация или затвърдено усещане за липса на смисъл. От друга страна, спорадичното усещане за „скучно“ не вреди, а тъкмо обратното – може да бъде полезно.

Кога на човек му е скучно?

Скуката е едно специфично състояние, в което от една страна ни се иска да правим нещо интересно и увличащо ни, от друга страна сме неспособни да се включим в такова (защото не знаем как или сме възпрепятствани). Например скучно ни е да чакаме на опашка, но не намираме с какво да се занимаем, докато чакаме. За децата преживяването на „скучно“ понякога може да е равнозначно на преживяването да си сам. Освен това, тъй като абстрактното им мислене не е развито, за тях е по-трудно да се ангажират с вътрешния си свят, така както го правим възрастните.

Полезна ли е скуката за децата?

Бих казала, че това, което е наистина полезно за децата, са две неща: едното е умението да излизат от скуката – да инициират промяна сами, да открият нещо интересно за тях; другото е способността да останат потопени и ангажирани в дейност, която не е свръхстимулираща, а е по-спокойна и бавна. Като всяко друго умение, тези двете също се нуждаят от време и търпение, за да се развият.

Каква е причината да скучаем?

Можем да говорим за две възможни причини да скучаем. Едната е свързана със вниманието и умението да се концентрираме. Ако нещо, в което участваме, е твърде сложно за нас, то става скучно, защото не го разбираме. Ако е твърде лесно, отново е скучно, защото не е достигнат необходимият праг на ангажиране. Другата причина е загубата на смисъл – често скучаем, защото дейностите, които са на разположение, не ни се струват достатъчно значими и смислени.

Какви качества развива скуката?

Сама по себе си скуката съдържа в себе си стремеж да излезем от скуката. Това позволява да станем по-дейни участници в живота си, да вземем нещата „в свои ръце“. Скуката може да бъде и добър повод да вникнем в себе си, да се свържем със своите преживявания и мисли.

В днешно време все по-голяма част от деня на децата е заета с активности, занимания, уроци, планове, които изместват почивката. Изследванията показват, че всеки човек има потребност от т.нар. downtime – неструктурирано свободно време, в което не сме непрекъснато залети от всевъзможни стимули. Осигуряването на такова време осигурява по-добро възстановяване на организма, по-добри нива на концентрация, повече пространство за творчество и опознаване на света.

Какви са пречките пред родителите да оставят децата да скучаят?

На първо място е важно да си дадем сметка, че самите ние невинаги умеем да скучаем. Много от нас изместват скуката със скролване из социалните мрежи, което само по себе си не е по-благоприятно от скучаенето.

Друга причина е, че много родители се чувстват виновни, ако не ангажират детето си по някакъв начин – дали с книжки, игри, някакво друго „развиващо“ занимание. Сякаш образът на добрия родител включва един непрестанно присъстващ възрастен, който дава идеи на децата, активо и ежеминутно допринся за тяхното обогатяване. Тази идея е заблуждаваща и всъщност децата имат нужда и полза от това да се заиграват сами. Това да прекарвам време сам, сам да намеря нещо интересно и увлекателно ме учи, че имам контрол над живота си, без да съм непременно зависим от някой друг. Да съм самодостатъчен в добрия смисъл на думата.

Още една причина – понякога начинът, по който на децата им хрумва да излязат от скуката, не пасва на нашите представи. Ако на едно дете му е скучно, за много родители би било прието и добре, ако детето започне да реди пъзел. Но ако детето реши да строи кула от тенджери и кутии за храна, например, възрастните биха етикетирали това поведение като „неправилно“ и неприемливо и биха прекъснали тази дейност. Налагайки тези наши стереотипи за „правилно“ и „грешно“, всъщност ограничаваме както творческото мислене на децата, така и стремежа им да се забавляват сами.

Какво НЕ трябва да правим, когато видим, че детето ни скучае?

Много често скучаещото дете е повод мама или тате да се превърнат в аниматор, който измисля невероятни вълнуващи неща. Това поведение може да има своите нежелани последици, защото, включвайки се интрузивно, давайки конкретни насоки и предложения, блокираме именно този процес, в който детето самó се ангажира и твори.

Посланията, че детето „си пилее времето“, очакванията, че трябва да прави конкретно нещо, което е смислено според нашите представи, също могат да попречат детето на това детето да се потопи в това по-специфично състояние. Предлагането на алтернатива, просто за да се прави нещо (например пускане на филмче) също незадължително удовлетворява потребността на детето от смислено занимание.

Как да насърчаваме скучаенето?

Подходящо е да осигурим време без електронни устройства (за всички членове на семейството), тъй като това намалява външните стимули и позволява да се запознаем с вътрешните ни такива. Прекарването на време сред природата също е една от дейностите, която за много деца изглежда скучна, но всъщност е пълна с увлекателни занимания, които детето само може да открие.

Разбира се, личният пример също е важен – можем да обясним (достъпно за възрастта на детето), че на нас също ни е скучно, но се опитваме да намерим нещо интересно и смислено за нас в същата ситуация.

Има ли специални методи и техники, през които да помогнем на детето да скучае?

Ако детето е свикнало непрестанно да бъде стимулирано по някакъв начин, можем да предложим по-релаксиращи и неструктурирани дейности: да гледа през прозореца, да наблюдава облаците, да играе с лист хартия. В тези случаи обикновено е достатъчно да подадем 1-2 въпроса, след което да оставим пространство детето да поеме инициативата : Как изглеждат листата на дървото? А на другото дърво? На какво ти прилича този облак? Колко далеч можеш да хвърлиш този лист? Ами ако го смачкаш на топка?

При по-големите деца (над 7г.) можем да насърчим и вътрешния диалог и осъзнаването на ситуацията: Какво ти харесва в тази ситуация? Какво би искал да е различно? Огледай се за нещо, което е ново за теб? Какво би посъветвал някой друг да направи на твое място?

Как да разпознаем какви са интересите и талантите на детето през неговото скучаене?

Независимо дали чрез скучаене или чрез активна дейност, най-добрият начин да разпознаем силните страни на детето е като осигурим среда на доверие и експериментиране. Изпробването на различни дейности и интереси помага на всяко дете да отсее какво му пасва и какво – не. Връзката на доверие пък го предразполага да говори открито за своите интереси и нужди и да търси съдействие от възрастния, когато има нужда от помощ или насока. Ако сведем това до темата за скучаенето, би означавало да не бъдем осъдителни към неспособността на детето да се занимае само („Как така ти е скучно, виж колко неща има за правене!“), но и да позволим на детето да „общува“ със своята скука по своя си начин, а не според нашите представи.