“Хей, това е моето чудовище!” – интервю с Хауърд МакУилям

Съвсем наскоро към мармотския ни дом се присъедини продължението на миналогодипната ни книга “Къде ми е чудовището” – “Хей, това е моето чудовище”. В тази връзка решихме да се свържем с Хауърд МакУилям – илюстраторът на цялата поредица, за да го попитаме какво е чувстото да нарисуваш цяла книга с чудовища, какви са били трудностите и радостите по време на работата по този проект, а също и какво можем да очакваме от него в бъдеще. 

Кога разбра, че имаш дарба за рисуване?

Исках да бъда художник от съвсем малък. Майка ми твърди, че съм рисувал в перспектива още на четиригодишна възраст, но мисля, че по-скоро преувеличава! Спечелих няколко национални състезания по карикатура на Обединеното кралство на възраст между 12 и 15 години и винаги бях много ентусиазиран в училищните часове по изобразително изкуство, а след това и в колежа по изкуства. Просто прекъснах за няколко години, за да се занимавам с журналистика.

Отказал си се от кариерата си като редактор на финансово списание и журналист, за да се съсредоточиш върху работата си като художник. Защо реши да направиш толкова голяма крачка? Имаше ли някакви страхове или съмнения?

По времето, когато напуснах ежедневната си работа през 2005 г., бях привлякъл доста клиенти – достатъчно, за да знам, че мога да плащам поне основните си сметки чрез изкуството си. Работех толкова много вечер и през уикендите, че почувствах, че е дошло времето просто да се концентрирам върху рисуването. Въпреки това беше страшно да се откажа от сигурната си заплата и да стана фрийлансър. Винаги съществува страхът, че утре няма да има работа. Но този страх до ден днешен е неоснователен… от 16 години насам!

Има ли детски книги, които са оказали влияние върху стила ти на художник?

Като дете обожавах работата на Куентин Блейк и винаги се стремя да уловя сърдечното чувство в неговите илюстрации, въпреки че стилът ми е напълно различен. Стилът ми е може би най-силно повлиян от компютърната анимация, въведена от Pixar, която е формирала представите ми за триизмерната форма, осветлението и текстурата. Когато крайните срокове се задават обаче, ми се иска да имам малко по-опростен и не така подробен стил – повече като този на Куентин Блейк! — но се надявам читателите да получават поне малко удоволствие от това.

Откъде черпиш вдъхновение? Има ли художници/илюстратори, които те вдъхновяват?

Има толкова много илюстратори, които вършат страхотна работа, че е трудно да се посочат конкретни. Картър Гудрич създава толкова красиви акварелни илюстрации, изпълнени с характер, винаги съм нетърпелив (и завиждащ) да видя всичко ново, което е създал. Обичам илюстрациите на Адам Стоуър (той е нещо като мой колега – редуваме се да правим корицата на списание MoneyWeek тук, в Обединеното кралство): той има такава привидно безпроблемна дарба и индивидуалност, детските му книги са просто перфектни. Мисля, че през всичките тези години съм все още вдъхновен от „Калвин и Хобс“ на Бил Уотерсън – попивах всичко като гъба от този превъзходен комикс и мисля, че това все още може подсъзнателно да се проявява в творбите ми.

Колко важно е да имаш разпознаваем стил като художник? Как се е развил стилът ти през годините?

Никога не съм мислил твърде съзнателно за стила, а по-скоро просто рисувах и оцветявах, воден от инстинкта си. Понякога ми се иска да съм по-изявено „стилизиран“ и по-малко буквален в изобразяването на нещата, но винаги съм склонен да се връщам обратно към триизмерното усещане за реалност. Стилът ми обаче се различава донякъде в зависимост от различните проекти. Половината от работата ми е свързана с илюстриране на корици на списания, с много политическа карикатура; също така имах по-опростен и по-карикатурен стил за работата във вестници. От време на време ме молят да подражавам на известен художник или стил на рисуване – всичко от поантилизма на Сьора до древногръцките вази – и намирам това за страхотно забавление, като актьор, обитаващ друг човек за роля.

Какво трябва илюстраторът да има предвид, когато илюстрира детска книга?

Мисля, че погледът трябва бъде воден естествено по страницата, особено в синхрон с плавността на текста, и трябва да се поддържа интереса на читателя от началото до края с възможно най-много разнообразие, забавление и движение. Голямо ограничение на книгите от поредицата „Имам нужда от моето чудовище“ например е, че се развиват предимно на едно място – спалнята на Итън. Опитвам се да внеса възможно най-много визуални вариации в това, като променям гледната точка всеки път и давам усещането, че всяко чудовище предоставя своя собствена цветна светлина на сцената.

Защо реши да илюстрираш поредицата „Имам нужда от моето чудовище”? Натъкна ли се на някакви конкретни предизвикателства? Имаш ли любимо чудовище от поредицата?

Това беше първият проект за детска книга, който ми предложиха, въз основа на илюстрация на едно чудовище, която направих за статия в списание. Впоследствие беше публикувана и в портфолио за детски илюстрации. Бях много доволен от възможността – кой не би се възползвал от шанса да нарисува цяла книга с чудовища? Предизвикателството, свързано със сценичната обстановка, споменато по-горе, беше най-сериозното. В началото също обмисляхме идеята как чудовищата да пристигнат в стаята (ще има ли свят под леглото на Итън, който от време на време бихме виждали, например?). В крайна сметка най-простото решение е най-доброто… те се появяваха от черната сянка под леглото му, а останалото беше оставено на въображението. Любимото ми чудовище за рисуване трябва да е Мак с дългия му език!

Предстоят ли проекти, за които би искал да споделиш с нас?

В момента илюстрирам детска книга, която сам написах. Тя трябва да бъде публикувана през 2023 г., за което съм много развълнуван. По-добре да не казвам повече от това!

• Франк Айнщайн и електрическият пръст (предварителна поръчка) 14.00лв.