10 мъдри житейски съвета от Синьокрачко

Случвало ли ви се е да получите съвет от някоя противоречива личност, на която се чудите да се възхищавате ли или да й се възмущавате?

Синьокрачко, единият от главните герои в детската книга на Мария Ангелова „Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа“ е точно такава нееднозначна персона. Това синьокрако пиле – пътешественик звучи и изглежда като преживяло и препратило всичко на този свят, но когато самоуверено заяви, че на испански се свирука така: „Ел свирук, ел свирук“, няма как да не ви заглождят съмнения.

Колкото и да повдигат вежди родителите, докато четат на децата си изказванията на Синьокрачко, няма спор, че пилето носи доста мъдрост в себе си. Уверете се в следващите 10 примера за житейската философия на Синьокрачко:

„Знаех си, че не трябва да подреждам сандъка. Човек подреди ли, после нищо не може да си намери! Подреждането е за разхвърляни хора, а при мен всичко е разхвърляно точно на мястото си!“

***

„В този момент вратата на къщата на Синьокрачко се отвори с трясък и пчелата за малко да се прекатури от изненада. Синьокрачко винаги излизаше така и вратата вече едва се крепеше на пантите си. Веднъж беше решил, че е време да я поправи, но зърна един натежал от ябълки клон и се настани на дървената ограда, за да провери колко ябълки може да изяде от дървото, без да мръдне от мястото си. А вратата така и си остана непоправена.“

***

„Ти стой тук и не се плаши, а аз ще подремна. Най-гениалните идеи идват насън.“

***

„Обиколил съм всичките осем континента надлъж и нашир – отговори важно Синьокрачко. – Веднъж един професор се опита да ме убеди, че континентите били седем, а не осем. Така пишело в учебниците. Обаче когато бях в Папуа Нова Гвинея, срещнах трима племенни вождове с препаски от лиани и клончета чубрица зад ушите. Те ми казаха, че континентите са осем, защото така гласи преданието на древния хамелеон Ха Ме Ле Он. А на древните хамелеони може да се вярва повече, отколкото на учебниците. Така му казах аз на онзи професор.“

***

„Сандвичите на Синьокрачко изглеждаха доста странно. Вместо филии хляб той беше използвал малки палачинки, между които се редуваха резени портокал, сирене, шипков мармалад, шунка и маруля. Известно време Жужа се чудеше дали да опита тази странна комбинация. Реши да си гризне съвсем мъничко от ъгълчето, за да не обиди приятеля си, но с изненада установи, че е вкусно. Синьокрачко се кълнеше, че с този деликатес закусвал всяка сутрин кралят на Мароко и не позволявал на никого дори да си близне от специалните му сандвичи.“

***

„За щастие имаме по един резервен чифт шушони. Бих преживял всичко, но не и да ми измръзнат сините крака!“

***

– Това е много стар компас, подарък ми е от дядо ми, който също е голям пътешественик. Но когато стана на сто години, ми подари любимия си компас и оттогава живее в кухненския шкаф.

– Компасът ли?

– Не, дядо ми. Странна птица е той, но си го обичам. Май го обичам толкова много точно защото е странен.

***

„В чайника на печката винаги имаше горещ чай от лайка. Наливаха го в стъклени чаши на високо столче, защото според Синьокрачко точно така го пиели в Екваториална Гвинея. Случваше се някоя от чашите да се пръсне от горещия чай, но Синьокрачко бързо замиташе стъклата под печката и вадеше нова чаша със столче от кухненския шкаф. Една сутрин се пръснаха цели три чаши подред, което според него било в чест на националния празник на Екваториална Гвинея.“

***

В кутията имаше също и висулки с перца от Бразилия, които се наричали “ловци на сънища”. За тях Синьокрачко твърдеше, че трябва да се закачат над леглото и така улавят кошмарите. По-точно, хващат коварния кошмар за ушите и му четат конско, докато не се поправи и не стане хубав сън със сладоледи и близалки.

***

– Видим ли крокодил, ще се покатерим до къщичката и оттам ще го целим с червиви ябълки.

– Червивите ябълки ще го ранят ли? – изненада се Жужа.

– О, не! Просто го засърбява носът от тях. Всеки крокодил най-мрази да го сърби носът, защото ръцете му са толкова къси, че не може да го стигне да се почеше. Ние ще го целим, докато не му писне и не обяви, че това на нищо не прилича и не си тръгне.