Шантавѝя до шия – открий селото с най-шантаво име

Плановете за лятото на близнаците Лина и Нико стават на пух и прах, когато родителите им казват, че се местят да живеят от града в къща на село. На всичкото отгоре се оказва, че съседката им не само прилича на вещица, но и явно може да превръща хора в бухали, кози и гъсеници. Те са едновременно любопитни за тайните на госпожа Стефания (която не особено любезно кръщават Шантавѝя) и умират от страх пред нейните мистични вещерски способности. Впоследствие в бъркотията се забъркват също и един частен детектив, една накуцваща коза, едно пресолено сладко от череши и тайнствена поредица от бележки с анонимен подател. 

Детският роман “Шантавѝя до шия” на Радостина Николова е пълен с мистерии, детски игри, изненадващи открития и номерца, които близнаците и шантавата съседка се редуват да си погаждат. Книгата е идеална за четене през лятната ваканция (като глътка свеж въздух от задължителната литература) или по всяко друго време на годината – като напомняне за любимите летни дни на село. 

Нико обича да забърква експерименти с пушеци и бълбукане, а в края на книгата има няколко страници със забавни експерименти, които децата могат да направят вкъщи.

Открий селото с най-шантаво име

Имената на селата в книгата са толкова цветисти (Прясно село, Кравизор, Геврек), че заслужават място на истинската карта на България. Можете да ги използвате за отправна точка на интересна игра – отворете подробна пътна карта на България и заедно с децата потърсете селата с най-шантави имена в страната.

Защо харесахме тази книга: Историята е пълна с неочаквани обрати и държи в напрежение през цялото време. 

Важни теми в книгата: Хората и събитията не винаги са такива, каквито изглеждат

Подходяща за: 6+

 

Авторката Радостина Николова разказва:

Разкажи нещо тайно или забавно около написването на книгата?

Основните виновници за “Шантавѝя до шия” са две деца – момче и момиче, с които се запознах преди години в град Попово по време на гостуване в едно училище там. Те толкова много ме харесаха, че не се отделяха цял ден от мен. Бяха много сладки и мили и на тръгване ме изпратиха с молбата един ден да напиша книга за момче и момиче, които са главни герои в историята. Така и стана. 

 

5 въпроса към илюстраторката Христина Ефтимова:

Какво те вдъхновява? При мен вдъхновението идва от най-неочакваните места. Понякога е свързано със сънищата, друг път с нещо видяно, прочетено или чуто. Важното е да не изпусна момента и то да си замине, защото често ми се случва. 

Къде и как рисуваш? Обикновено рисувам вечер на пода или на масата, докато хапвам.

Кажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? Най-забавната част беше тази, в която уточнявахме как да изглеждат героите в романа. В един момент около себе си имах около 20 различни Шантавии и цял куп Лини.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? За съжаление много рядко ми остава време да чета, но обикновено се доверявам на препоръките на приятели. Последното, което прочетох, беше детската книжка “Кокосовият дядо”.

Каква ще станеш, като пораснеш? Хмм… аз не знам дали още раста или вече се смалявам, но определено ще стана откривател. На какво – още не знам.

 

Избрани цитати: 

И така, когато родителите им изплюха камъчето, че всъщност ще ЖИВЕЯТ в с. Геврек, първото, което се върна като бумеранг и силно удари Лина по носа, беше миризмата на крави. Тя сбърчи нос с погнуса.

 

Нима и тя беше видяла как талантът му на учен може да процъфти на толкова голямо поле за изява? Цял двор за експерименти! Представи си ги двамата надвесени над картон с яйца, чаши вода, оцет, бои, рула тоалетна хартия, клечки кибрит и всякакви други субстанции и принадлежности, които щяха да са му необходими, за да проведе в един ден всички възможни опити с яйца. Беше измислил и име за тази знаменита дата – „Голямото яйцестоене“. 

 

– Леле! Все пак някаква откачалка живеее там! – учуди се Лина, долепи нос о стъклото и се изплези.

Насреща ѝ някой се промуши през дупката на завесата и се изплези в отговор. Този любезен жест ознаменува запознанството със съседката им през ограда. 

 

Провиненията на Нико бяха от по-различен характер. Той често се промъкваше в кабинета по биология, където учеха големите ученици, за да зяпа препарираните експонати, а веднъж отключи с фиба на сестра си ключалката към хранилището в кабинета по химия и си открадна бурканче със сяра на прах. Майка му се черви и извинява пред директора, а баща му мъничко се възгордя. 

 

Веднъж, докато Лина завършваше портрет с водни бои на най-добрата си приятелка – тогава беше Мони, един техен съученик мина и разля бурканчето ѝ с вода точно върху кадастрона. Лина се разпищя, боите се разтекоха, а от Мони остана едно око, перчем коса и размитите форми на раменете ѝ. Тя плака много, а учителят ѝ господин Кирязов не спря да се превъзнася по преливката на цветовете и по загадъчното излъчване на портрета и каза, че ще вземе рисунката за изложба в края на годината.