Поредицата ни „Агата“ тръгва на път извън България

Както вече ви споменахме – на някои от нашите книги им предстоят вълнуващи пътешествия. Поредицата ни „Агата“ тръгва на път извън България. Ние никак не сме изненадани, че книгите бяха посрещнати с голям интерес от чуждестранните издателства. Първите, които пожелаха да я издадат, са китайското издателство PHEI China, които купиха правата за всичките 12 книги!

АЛЕКС ГЕОРГИЕВА

По този повод Александра Георгиева – авторката на поредицата – реши да ни зарадва с една нова история за Агата, която ни показва всъщност още колко много приключения я очакват занапред. Ето я и нея:

Има есенни сутрини, в които ти се стои вкъщи. Там е уютно и топло, има палачинки, а мама и тати са най-приятната компания на света. Обаче има есенни сутрини, в които не искаш да си сам. Нямаш търпение да видиш приятелите си. Бързаш да излезеш, закусваш, докато завързваш кецовете си, а понякога дори не закусваш. Тази сутрин е такава за Агата. Виж!

Ники отвори едното си око и погледна часовника на шкафчето. Беше още много рано, зави се и се обърна на другата страна.

„Трак!“ – нещо се удари в стъклото на прозореца. „Трак!“ чу се отново.

Агата стоеше в двора по пижама и гумени ботуши и се опитваше да го събуди. И най-накрая успя. Рошавата глава на Ники надникна през прозореца.

– Камъчета? – прозя се той. – Сигурно извънземните са ни откраднали всички врати?
– Неее! – засмя се Агата. – Просто леля Петя още спи.
– А да ми напишеш съобщение? – опита пак Ники.
– Нямаше да го видиш. Малко ми е студено.
– Сигурно защото си по пижама!
Агата направи физиономия, а Ники се протегна и я издърпа в стаята.
– Ще ходим в Китай! – заяви Агата и се бухна на леглото на Ники.
– Кой ще ходи в Китай? – не разбра Ники.
– Ние ще ходим и Балтазар идва с нас!
– Не може с домашни любимци в самолета, Агата! Пък и сме на училище, никой няма да ни пусне да ходим в Китай! А и какво ще търсим там?
– Нищо няма да търсим! Нас ще ни търсят, в книжарниците!
– Във всички книжарници?
– Не знам дали във всички! Алекс каза, че трябва да помислим какво да вземем и да сме готови.
– Кога тръгваме? – все още не разбираше Ники.
– Догодина! – обясни Агата.
– Можеше да ме оставиш да поспя.
– Ама е супер вълнуващо! Трябва да си изберем дрехи, да си намерим подходящи раници! Знаеш ли, че в Китай няма хартиени пари! Даже уличните музиканти получават електронни. Как ли изглеждат електронните пари?

Агата вече седеше на килима и ентусиазирано разказваше каквото знае за Китай, а Ники продължаваше да не разбира нищичко.

– Ники! Какво закусват в Китай? – попита Агата, дъвчейки сандвич със сирене.
– Палачинки! Ама с клечки сигурно!
– А дали има малини?
– Има, но сини!
– Лъжеш ли?
Очите на Ники се смееха, но се стараеше да изглежда сериозен.
– Не, сигурен съм, че са сини.

Всъщност историята на моята Агата не е само моя. Нейният свят се озова в книгите и думите го направиха жив и истински. Толкова жив, че вие се запознахте с нея, с Ники и с Блатазар. Тръгнахте с тях на училище, тичахте по калдъръма, задавахте въпроси, намирахте отговори, чистихте плажове… Мисля, че направихме истинска магия – аз с думите, а вие, защото четяхте. Сега нашите истории ще стигнат до Китай, където ще бъдат преведени и издадени. И децата там ще заживеят за малко в Елша, ще ядат малиново сладко, ще спасяват охлюви и ще порастват. Казах ви, че думите са вълшебство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *