Поредицата за Агата – твоят най-добър приятел през първата година в училище

Агата е в първи клас, може да говори с котарака си Балтазар и дори когато е тъжна, винаги първо минава да си купи сладолед. 

Първата година в училище хич не е от лесните, но Агата ще се справи, защото има семейството на своя страна. И защото децата винаги се справят, стига някой да вярва в тях. 

Книгата става както за съвместно четене, така и за упражняване на новите умения за самостоятелно четене от децата. Илюстрациите са черно-бели и направо си плачат човек да грабне моливите и да си ги оцвети (напомняне за родители: оцветяването е чудесна техника за релаксация и освобождаване от натрупаното през деня нервно напрежение). 

Първите две книги от поредицата за първокласничката Агата (“Кактус в саксия” и “Малко смелост”) излязоха тъкмо навреме за първия учебен ден. Поредицата ще се състои от 12 книги – така че си нагласете напомняне в календара всеки месец да търсите новото заглавие в книжарниците. 

 

Защо харесахме тази поредица: Защото показва как децата градят ново самочувствие с тръгването на училище и говори на близък до тях език – мама и тати имат компютри и телефони, а не са извадени от ерата на динозаврите герои. 

Важни теми в книгата: вярата в собствените идеи, самочувствието

Подходяща за: 6-10 години (подходяща е за самостоятелно четене от деца заради едрия шрифт и сравнително кратките истории)

 

5 въпроса към авторката Александра Георгиева:

Какво те вдъхновява? Не вярвам, че вдъхновението е Фея, която идва понякога. Мисля, че в думите има магия. Вълшебство, което чака да бъде показано. Което умее да вдъхновява и да вълнува. Аз искам да бъда добра магьосница и се уча. Всеки ден пиша и се надявам да ставам по-добра. 

Къде и как пишеш? Разказвам истории почти постоянно. Може да ги съчиняваме с децата в училище или да ги измислям за себе си. Те са част от ежедневието ми. История може да има в локвата по пътя към работа или в танца на светулките нощем.

Обичам да пиша много рано сутрин или късно вечер, когато всички у дома спят. Основно използвам лаптопа си, но когато имам време, с удоволствие пиша на хартия. 

Кажи нещо тайно около книгата? В света на Агата има много неразказани истории, те са скрити в книжките. Как е възникнал град Елша; защо Агата и Балтазар си говорят; как са се запознали Ники и Агата. Най-голямата тайна е: каква ще стане Агата, когато порасне. 

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? Албум със снимки от София (липсВа ми), комикс (не разбирам защо ги пренебрегват), Падингтън (чета със сина ми), наръчник по творческо писане (уча се).

Каква ще станеш, като пораснеш? Не съм планувала порастване. Доста се старая да не вземе да се случи. Мисля, че затова станах учител.

5 въпроса към илюстраторка Маргарита Стаменова:

Какво те вдъхновява? Вдъхновяват ме хубавата музика, снимки от готини места сред природата и работите на мега добри художници. Много често ми идват идеи и от различни случки и преживявания.

Къде и как рисуваш? В последно време предимно вкъщи, но понякога и по паркове и кафенета. Също много обичам да рисувам от хамака си.

Кажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? Имаме си таен клуб на художници, които рисуваме нощем, на спокойствие, и си говорим онлайн. Книжките за Агата ги рисувам в тяхната компания, което много ми помага.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? “Последните деца на земята”, “Силмарилион” и една готварска книга, която баба ми ми даде и е от преди около 80 години.

Каква ще станеш, като пораснеш? По-мъдра, надявам се.

 

Прочетете откъс от първата книга от поредицата – “Кактус в саксия”:

 

На следващия  ден кака Ели дойде на гости. Всички се събраха на верандата да пият лимонада и да измислят план. След като обсъдиха, решиха, че Агата трябва да съчини няколко изречения, с които да обясни защо e хубаво да се подарява цвете в саксия, и да нарисува нейното кактусче. 

Агата си взе енциклопедията за растенията, скицника и пастелите. Извика Балтазар и се изкатери до Наблюдателницата. Там дълго мисли.  

„Балтазар, ти харесваш ли цветя?“ 

„Не! Знаеш, че от тях почвам да  кихам.“ 

„Съвсем никакви цветя ли не харесваш?“ 

„Само онази трева, дето расте до оградата. От нея ми става добре на коремчето. Агата! Мисля, че трябва да подариш на Госпожата маруля с панделка!“ 

„Уф, че си, Балтазар! Така не се прави!“ 

Скоро слънцето оцвети небето в лилаво и възрастните започнаха да огладняват. Агата се върна на верандата и докато всички вечеряха, разказа какво е измислила. После седнаха в кабинета и направиха плакат.  

Тази вечер Агата заспа усмихната. Искаше бързо да стане утре и да отиде до книжарницата. 

На следващия ден тичаше по калдъръмената улица и нямаше търпение да стигне. Обаче преди книжарницата трябваше да спре в сладкарницата. Сладоледът също беше важен! След като си пое няколко пъти дъх пред витрината, с изненада откри, че нейният плакат е закачен там.

А после видя, че кактусът е на вратата на фризьорския салон, на масичките в пицарията и на прозореца на пекарната. Когато стигнаха до книжарницата, кака Ели тъкмо го закачаше на дървеното табло. 

– Моят кактус е навсякъде! – Агата  беше щастлива. – Така ще го видят много хора и ще изберат цвете в  саксия.  

– Мисля, че се получи добре! –  усмихна се кака Ели. – Ако искаш, качи се да разгледаш новите книги.  

Когато Агата се качи на втория етаж на книжарницата, видя, че плакатът е закачен и в детския отдел, а около него бяха наредени енциклопедии за природата.