ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ С ЛЮБОВ: МАРИЯ ДРАГОДАНОВА И МОТОВЕТЕ

Винаги ни е било приятно, когато книгите на издателството, заживяват заедно с нашите читатели. Когато историите излизат и извън страниците и се превръщат в инструмент за силна връзка между родители и деца.

Ето защо решихме да стартираме специална рубрика в блога, в която да ви представяме тези наши читатели, които срещат всяка книга с отворено сърце и голям ентусиазъм да я превръщат в полезна и забавна част от ежедневието си. Заедно ще се впуснем в една поредица от истории и хора, които заслужават внимание и място, от което да вдъхновят и други.

Първата ни среща е с Мария Драгоданова, майка на най-верния фен на мотовете, нейната 6-годишна дъщеря. Впечатли ни с огромната отдаденост, с която дава полет на фантазията на малката Катерина и цялата любов, с която приветства мотовете да станат част от всеки техен ден! Ето и разговора ни с нея.

Много ни е приятно да срещнем толкова голям фен на мотовете! Ще се представиш ли накратко?

Здравейте, мили МарМотски приятели! Името ми е Мария. Чувствам се изключително богата, тъй като се радвам на два огромни, и надявам се дълготрайни, актива – Тино /Кристиян/, роден 2008г. и Катерина, родена 2014г. За щастие, разполагам и с други безценни дозички щастие, родени в различни години, разпознати в лицата на роднини и приятели. Преди 39 години се родих в гр. Плевен. Там живях до завършването на Езиковата гимназия. Омъжена, с висше образование, работеща. В дамската ми чанта могат да се намерят кабели, батерия, ножче, играчки, книжка, но не и червило.

 

Кога беше твоята първа среща с мотовете?

Моята първа среща с мотовете беше преди по-малко от три месеца, но имам чувството, че винаги сме били заедно с тях. Като време беше скоро, като усещане – цяла мотсковечност… Както пише в книжките, те невидимо са си съжителствали с нас, докато в един прекрасен момент не решиха да излязат. Накратко историята е следната: На 21.05.2020г. в трескава подготовка за предстоящите книжни промоции, забелязах „Шантавия до шия”. Прочетох задната страница и си я подарих на момента. В търсене на увлекателна детска литература, подходяща за шестгодишната ни момичешка възраст и след като имах чувството, че бях изчела всичко или почти всичко вълнуващо и приятно, започнах издирване на нови „находки”. Попаднах на статия за мотовете. Преди да стигна до края, прочитайки само първия абзац, я затворих, запазвайки линка към нея. Бързах, за да нахлуя в света на „Мармот”. Това беше моят първи „първи” контакт – още преди да ги срещна. Мотовете се характеризираха с две интригуващи за мен и дъщеря ми неща – 1. променяха цвета си и 2. пръцкаха / интимно, тайно, смешно и съзаклятническо деяние, извършвано от хората, в частност от нас двете./ Освен това те бяха малки, цветни, мили, добри и пухкави.

….. Втора „първа” среща: Свързах се с майката на мотовете на 22.05.20020г., която ми отдели достатъчно време, беше лъчезарна и обаятелна. Поръчах комплект от всички книжки. В очакване да го получа, подготвях предварително почвата вкъщи, че се очаква приятна изненада. Когато книжките пристигнаха, бяха приети с вълнение и нескрита радост, типично по детски. Навлязохме в мотския свят и, въпреки че беше станало късно, не ми беше разрешено да спра да чета, преди да завърша последната страница от „Здравей, ново утре!”

Третата „първа” среща беше реалният контакт с жителите на Мотилия. Бях заета с домакински работи. При мен пристигна, искряща и пищяща, Катерина, носейки в шепичка нещо. „Мотове, мотове, мотове!” В ръцете си държи три пухкави, цветни топчета, които до преди секунди са били просто помпони, но вече са трансформирани и провъзгласени за поданици на принцеса Пагу. За да не разваля магията, еуфорията и блясъка в очите, веднага супер убедително потвърдих това обстоятелство. Като оправдах надеждата и изпарих и капчицата страх от разочарование, в случай, че е сгрешила. Дадох така нужното обяснение и успокоение, че това действително са мотове и то не какви да е, а БЕБЕТА мотове. Осъзнаваме, че те имат огромно желание да се запознаят с Катерина и да и се покажат нагледно. Всички знаем, че те са невидими, от съображения за сигурност, най – вероятно. Но са решили да се преобразят в тези малки, пухкави, непривличащи вниманието топчета, които според нашите възприятия дори не изпълняват никакви конкретни функции. Няколко дни след реалната им поява, интензивно си играехме с тях. Те бяха доста непослушни и се криеха в джобовете, в качулката на якето, търкаляха се около нас, предизвиквайки небивал смях и забавление. Неочаквано, в гардероба запристигаха още мотски бебета, придружени от писма от татко Мот и мама Мотка.

Как се появяват всички тези идеи за игри и истории около мотовете?

Наблюдавайки нестихващия патос и удоволствието, омагьосали дъщеря ми, ми стана ясно, че ни предстои още по – вълнуващ етап от мотското ни ежедневие. След всяка прочетена книжка, в гардероба откривахме по някоя следа и награда. Последва бурна гардеробна кореспонденция. Получавахме мотски писма, в отговор оставяхме в гардероба рисунки, писма, сърчица, подаръчета. Доста често, освен писмата и новонастанилите се мотчета, при дрешките ни очакваха и мотски подаръци. Те бяха специално донесени от Татко Мот и мама Мотка, които пишеха писмата до Катерина. Това бяха чаши, тениски, минигардеробче, дървена къщичка и специални мотски кутийки, в които да прибираме и съхраняваме многобройното и все по – уголемяващо се мотско семейство. Благодарение на тези кутии, част от които прозрачни, бебетата успяха да разгледат градината на село, като бяха представени и на домашните животни, да забавляват малчуганите на детската площадка, да отидат на плаж и да видят морето. (Разбира се, без да излизат от кутията, за да не се овъргалят в пясъка – мотчетата обичат чистотата, затова пазихме козинките им.) Игрите, с които се забавляваме са толкова разнообразни, колкото и цветовете на тези любими наши приятели. Едно от приключенията, в които не успях да участвам, но ми беше споделено в детайли, беше къпането им. Ето част от писмото на Катерина до бебешките родители, в която е описала тази случка:

„Само да ви кажа, че на морето само един мот се разхождаше из стаята. Мотовете бяха мъничко палави. Ако се върнем по – назад във времето, докато бях на село, се наложи да ги изкъпя в цедка – с баба ги михме на мивката в решетъчната лъжица. После ги оставихме да се сушат ден – два. Причината, поради която се наложи да ги изкъпем е тази: Тръгнах да ги нося към двора, за да ги покажа на кокошките, но баба ме видя и ми извика, че ако ги изпусна при тях, те ще ги изкълват. Аз се стреснах и ги изпуснах да се разсипят, но преди да стигна и да отворя вратата за кокошките. Даже малко пребледнях, застинах на място, все едно бях статуя. След  това с баба ги събрахме.”

 

Споделям и второ, важно за нас премеждие, с кратка предистория:  На ПроЛетния панаир на книгата пред НДК имахме вълнуващо изживяване, запознавайки се с част от „Мармотския” колектив, по-специално с майката на мотовете и Мъдреца Щу. Емоциите и общуването, плодове на тази среща, оставям скрити в сърцата ни, без да ги описвам. Само ще споделя, че там, в онзи миг се роди „Пазителката на Мотовете”. Получаването на това изключително почетно звание, отредено за Катерина, привлече допълнително ярък мотски плам. Тази титла я направи още по – отговорна, още по – активна в грижата и разясненията към околните. Приключението се разигра в Созопол. Бяхме на един павилион, където играхме като ловим патета, събираме точки, за да получим награда. Моментално очите на Пазителката фиксират пленени и задушаващи се в найлоново пликче мотове, висящо на един от стелажите. Пазителката хем се нажали от мотското нещастие, хем се възмути от отношението на момичето, работещо на увеселителния щанд. Проведе ѝ няколкоминутна лекция със сериозни и задълбочени разяснения, докато я изпепеляваше с поглед. Ние големите – родители и служителката, проявила такава недопустима грешка с провисването на бебетата – я изслушахме сериозно, с развеселени и засмени души. Тръгнахме си. В следващото си писмо, мотовете ни писаха разяснение на цялата ситуация, която бе довела до ситуацията, в която са попаднали бебетата: „Веднага искаме да те успокоим, че всичко е наред. Нашата принцеса Пагу ни заръча да се появим на някой детски щанд, да се закачим на видно място, за да може и други деца, освен теб да ни видят и, след като ни разпознаят, да си ни вземат по домовете си. Принцесата реши, първо да позволи на нашата Пазителка – тоест ТИ, да види сама с очите си, че това е безопасно за нас място. Чак след това ни изпрати, на следващия ден. Малките мотчета бяха поставени в прозрачно пликче, тъй като на морето е ветровито и има много пясък, който може да напраши и зацапа козинките им. На прозрачните пликчета имаше миниатюрни дупчици, през които можеха спокойно да дишат, а и да разглеждат света наоколо, както и играещите или преминаващи деца.”  Последва и отговор от Пазителката до тях: Да, наистина се смутих малко, когато видях висящите мотчета при патетата и си казах: „Ако бях мот, щях да умра от скука. Та то само да гледаш, да гледаш и да гледаш, не можеш да помръднеш от тоя пакет?””

 

С право дъщеря ти носи титлата “Пазителка на мотовете”! Разкажи ни още нещо за нея?

Каква е дъщеря ми?! Трудно е майка да даде адекватно и безпристрастно описание на детето си. Тя е шестгодишно момиче, влюбено в добрината и стремящо се всичко в нейния и околния свят да започва добре, да се развива приятно и винаги, ама винаги да има щастлив край.

Ако самата ти беше мот в чий гардероб би искала да живееш?

В гардероба на някоя принцеса, но все още се чудя дали да е бебешка или пораснала. Слава Богу, мисля, че имам достатъчно време да реша, докато дойде моментът и получа предложението за настаняване в нечий дрешник.

Важно ли е да се развива въображението на децата и кой трябва да прави това?

Важно е да се развива въображението на децата, но не само то трябва да бъде изграждано и подхранвано. Мисля, че от съществено значение в периода на израстването на децата и превръщането им в качествени и стойностни възрастни, е необходима задълбочена работа в различни насоки. За образуването и поддържането на стойностна ценностна система, трябва постоянство и старание, включващо любов, доверие, откровеност, обществен и личен пример… Поуките могат да бъдат извлечени и възприети от децата по различни начини – като наблюдение, разсъждение, участие. Детето трябва да бъде научено да мисли – не само за себе си, а и за околните. И не само да мисли, но и да осмисля до какво биха могли да доведат неговите настоящи действия или бездействия, не само към настоящия момент, а и занапред. Като родител, често си задавам въпроси – правилно ли възпитавам, уместно ли подхождам в дадена ситуация, дали бъркам някъде, къде? Само времето, обаче, може да даде точните отговори. Изключително предизвикателство за мен е да отгледам дете, да го направя Човек, с главно „Ч”. Особено в наши дни, когато от една страна –  вниманието и времето на децата е завладяно от множество други, гравитиращи в техния свят, фактори. Стремя се във всеки възможен момент да бъда максимално време с децата си – физически и емоционално. Споделяйки взаимен контакт, и двете страни, деца и родители, получават безценно съкровище – щастие.

Ако от теб и дъщеря ти зависеше да напишете продължението на мотовете, какво заглавие бихте поставили на част 5?

Няма нищо по-лесно за мен от отговора на този въпрос, тъй като съм пристрастна. Поставям заглавие на петата част „Пазителката на мотове” ☺ Мотовете вече си имат  и вълшебник, и мъдрец, и малка мотска принцеса – Магу, и Мукс и Пагу, които успешно се справиха с модовете, и няколко деца – помощници в първото приключение, но все още я няма фигурата на Пазител. Всъщност, като се замисля, могат да се появят още повече разнообразни персонажи, заемащи различни отговорни и ръководни постове.  /С приятелско намигване, прегръдка и загадъчна усмивка, предишното изречение го захвърлям изцяло в градината на мотската майка –  Ради Николова/. Благодаря на Бога, че я има, че е млада, ентусиазирана и преливаща от енергия и вдъхновение.