Моите красиви рога – откровен разказ за различността и приятелството

Трудно е да не харесате от пръв поглед неспирно бръщолевещия елен с един рог от книгата на Радостина Николова “Моите красиви рога”. Симпатичният всезнайко и почитател на сложните думи се е кръстил Вундаба, защото в превод от немски името му значи “Чудесен”, а самият той смята себе си минимум за превъзходен, да не кажем изключителен. Живее на горска поляна, където разполага със собствена “гардеробиерна” и деликатесна трева първо качество, но е самотен и неразбран.  Когато в живота му се появяват мълчаливата калинка Винсент и раненото лястовиче Констанс, всичко се преобръща, защото той вече има приятели. Но когато имаш нещо, вече можеш и да го загубиш. 

В книгата се засягат сериозни теми, които могат да отключат разговор с децата за чувството, че си различен и неприет от другите. Но тъй като чувството за хумор също се възпитава, тази книга е едно чудесно помагало и в тази родителска задача с многословните излияния на Ву и диалозите му с Констанс.

 

Първото издание на книгата е от 2016 г., а от октомври 2020 г. отново може да я намерите по книжарниците.

 

Защо харесахме тази книга: Заради откровения разговор за чувството за отхвърленост, в което и малки, и големи читатели биха могли да се разпознаят. Както и заради колоритните герои, които за миг могат да “преработят” мъката и страха в нова история за себеутвърждаване.

Важни теми в книгата: Отхвърлянето и приемането на себе си, приемане на недостатъците, самотата и приятелството

Подходяща за: 8+ години

 

5 въпроса към авторката Радостина Николова:

Какво те вдъхновява? Песен, гледка, книга, подочут разговор, емоция… А понякога просто съм си навила на пръста, че искам да седна да пиша и вдъхновението ще, не ще се появява от дупката си след известна доза протакане. 

Къде и как пишеш? Вкъщи на компютъра, седнала по турски. Часът е без значение – понякога в 8 сутринта, друг път в два през нощта. Обичам да ми е тихо, затова обичам да работя, когато всички спят. 

Кажи нещо тайно или забавно около написването на книгата? Нещо тайно? Хммм. Брои ли се, че извадих душата на Мел (Мелина-Елина Бондокова), като я въртях на шиш с различни техники и стил, докато намерим правилния формат и излъчване на илюстрациите на книгата? Дори се бяхме спрели на един стил. Тя нарисува 7-8 илюстрации и тогава просто казах, че няма да са тези. 

Понякога мога да съм ужасен цербер. Преди дни писателят Марин Трошанов ми каза: „Как е възможно да има толкова злина в толкова малко тяло“. Може би се случва да побърквам хората около себе си на моменти, но това е защото съм перфекционист и не мога просто да направя компромис, ако нещо ме разколебае… 

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? „Емоционалната интелигентност“ на Даниъл Голман, „Фигури“ на Мария Попова, „Изкуството да обичаш“ на Ерих Фром. 

Каква ще станеш, като пораснеш? Надявам се по-добър, помагащ и обичащ човек. Искам да мога да се радвам на всичко като дете, но и да ми работи мозъкът постоянно, така че да създавам среда, в която да радвам децата по един или друг начин.  

 

5 въпроса към илюстраторката Елина-Мелина Бондокова:

Какво те вдъхновява? Вдъхновява ме всеки нов проект, за мен е предизвикателство и любопитство да го видя реализиран и готов. Да намеря отговор и разрешение на ограниченията в разказа и  илюстрациите с които идва той.

Къде и как рисуваш? Навсякъде и по всяко време с различни материали и техники. Не си поставям ограничения в изразните средства.

Кажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? Лицето на лястовицата е сърце, защото носи мир и любов.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? В момента няма място за мои книги, а само на децата. Книжки за оцветяване, енциклопедия, Снежанка…

Каква ще станеш, като пораснеш? Ще му мисля когато му дойде времето.

 

ПРОЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА

– Ето ме! Прекрасен, както винаги! – възкликна Ву, щом се надвеси над локвата. – А ти,  Винсент, как си там горе, сгушен в Моите красиви  рога? Не, не! Не бързай да ми отговаряш! Сега като  се замисля, може би се чудиш защо наричам рога си така, при условие че той е само един? 

Ву направи драматична пауза, но тъй като на Винсент явно не му се говореше, еленът се прокашля и продължи. 

– Ако някой говори за мен като за елена с единия  рог, може да се случи така, че слушателят да си ме  представи като еднорог или, не дай си боже, като онази потресаващо неграциозна твар – носорога. Затова моят рог си има име, Винсент. Казва се Моите красиви рога. Може да е единствен, но е съвършен: прекрасно оформен, с изящни симетрични разклонения и меко като кадифе мъхнато покритие. Всеки би ти завидял, Винсент, че живееш точно на Моите красиви рога…  

Но Винсент май хич не се впечатли от тази реч и остана безмълвен. Той беше калинка, която преди около седмица реши да пренощува в едно от разклоненията на рога на елена и, изглежда, му допадна мъхнатата повърхност. Литваше само за да се нахра ни, а през останалото време се излежаваше, слушаше непрестанното бъбрене на Ву и кой знае дали се забавляваше, или не му обръщаше внимание, но между тях се оформи нещо като приятелство. За елена това  беше една много специална калинка, а за калинката това беше един най-обикновен елен. 

Всъщност, откакто се премести на поляната, Ву беше опитал да се сприятели и с един таралеж, два заека и стадо глигани. Но нито едно животно не се впечатли от превзетия му език. А с глиганите дори се получи доста конфузна ситуация, защото Ву не беше  много сигурен, дали са прасета или глигани, и реши да попита направо. Стадото, разбира се, не реагира добре на този въпрос и всички започнаха да грухтят  заплашително към Ву. Той усети, че е подходил неправилно, извини се с половин уста и изчезна с тихи  стъпки и наведена глава. След тази случка за малко да се откаже от нови познанства, но накрая все пак  реши да опита отново. Уви, избра още по-неподходящ другар. Тръгна да тича след един вълк, а онзи, като го видя, мигом го погна наобратно. Ву помисли,  че играят на гоненица, но като спря за малко да си  поеме дъх, вълкът го захапа за крака по най-нелюбезен начин. Еленът на косъм отърва кожата и се зарече, че повече няма да ходи в гората. Приключенският  му дух отстъпи място на страха.  

Реши, че ако е писано, някой верен приятел все ще потропа на вратата му, без да е нужно да рискува живота си. 

Затова, когато един ден Винсент кацна на рога му, Ву погледна към небето и кимна с благодарност. За всеки случай. Не се знаеше дали някой там беше чул желанието му или просто една объркана калинка беше кацнала случайно върху рога на Ву. Той кръсти новия си приятел с гръмкото име Винсент и не спираше да му говори. Веднъж дори се опита да го нахрани с трева, а когато видеше други калинки на поляната, бързо тръгваше в обратната посока, да не  би той да реши да се върне при себеподобните си и да го изостави. Винсент далеч не влагаше толкова чувства в отношенията им, дори не продумваше. Но за Ву появата му не беше случайна и той не би се разделил с него, ако ще и цял рояк калинки да го съборят  на земята да го гъделичкат. Не подозираше обаче, че  може да стане и по-хубаво. А още по-малко можеше  да предположи, че колкото по-хубаво става, толкова  по-голям е рискът след това вече нищо да не е същото. Но беше на път да разбере, защото съвсем скоро се появи Констанс. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *