Мечтатели рисуват 🎨 Лиляна Дворянова

Лиляна Дворянова е български художник и графичен дизайнер. Тя твори в различни области на визуалното изкуство, автор е на илюстрации към детски книги и учебници, а “Слончето, което искаше да лети” е нейният първи писателски проект.

Поканихме я, за да открие нашата рубрика “Мечтатели рисуват”, в която детските си мечти ще споделят илюстраторите на книги от семейството на издателство “Мармот”.

Що е то да си илюстратор и къде се крие неговото вдъхновение?

Да си илюстратор за мен е да си укротител на всякакви парцалени слончета, мишки,зайци, човечета, същества, предмети, защото докато не ги укротиш в образи, те жужат, хвърчат недоволни, неясни и бързащи да се появят, да се изяснят в образи.

После пък са недоволни, че не са нарисувани достатъчно добре! Мрънкат и подвикват: „Я пробвай пак, че нещо не се чувствам добре с този хобот” или ”Какви са тези странни пропорции?”, „Няма ли да се научиш да рисуваш ръце„ и т.н.

Общо взето, да си илюстратор е едно изпитание. Ето, слончето е доволно, лети си, нарисувано му е парцалено сърце на цветя, но мишката е сърдита и ме пита – „Моето сърце, защо не го нарисува? И то вероятно е красиво, ама докато не го нарисуваш няма и да разберем какво е… О, колко съм тъжна, сърдечно неизяснена!”.

С такива неща трябва да се справя един илюстратор, укротител и разказвач на визуални истории. Вдъхновението му се крие в желанието да угоди на всички тези бъдещи въ-образени герои и най-сетне да си отдъхне от това безкрайно тяхно недоволство! 🙂

Беше ли част от детските ти мечти да даваш лице на литературни герои? Коя е първата ти наивна детска мечта, която си спомняш?

Не помня детските си мечти. Въобще не знам дали съм излязла от детството, че да се отнасям към него като към спомен. Нямам чувството, че съм се променила кой знае колко. И сега, когато ми се наложи да отида на родителска среща, все още се чувствам, като наказана и си мисля колко сигурни, умни и възрастни изглеждат другите родители. Как ли изглеждам аз го тях?

Според мен моите мечти не са детски. Имам постоянно желание да се науча по-добре да рисувам тези герои и светове, копнеещи за образ, и все още съм наникъде с изпълнението му.

Какво обичаше да рисуваш като дете?

Преди време обичах да рисувам разни страшни неща. Явно съм си мислела, че е по-интелектуално да рисуваш екзистенциално страдащи, грозновати същества и техните мъчителни истории. Тийнейджърска работа!

Още по-преди, когато бях пети клас, имам един спомен, че рисувах семейство жаби. Това вероятно е най-постният ми период.

Още по-отдавна, когато съм била около 5-6 годишна, имам спомен, че баща ми организира за рождения ми ден изложба, съпътствана с карнавал. Май тогава съм била в някакъв период ала немски експресионизъм – портрети в странни цветови комбинации.

От съвсем малка любим художник ми е Бош и това си личи във всичките ми периоди. Но напоследък гледам да си общувам с по-светли герои, когато съм в ролята на илюстратор.

Коя е историята, която в мечтите си искаш да илюстрираш?

Не знам. Толкова несигурна се чувствам в илюстрирането на чужди истории, че засега е по-реалистично да си мечтая да нарисувам друга моя история. Но много ми се ще някой да ми предложи нещо смислено и подходящо точно за мен. Провокиращо и интересно е да твориш, общувайки с друг автор, с неговия свят и с неговите герои, а не само със своите собствени. Друго, което също ми е интересно, е да обърнем нещата и някой да напише текст тръгвайки от вече нарисувани мои образи и герои. Поканила съм майка ми да напише текст за „Острови” – изложба, която представих през 2019г. Малко съм скептична, че ще стане, защото тя е потънала в свой огромен проект-роман, но си мечтая. Дано намери думи и време!

Очаквайте още от прекрасните мечти на екипа ни в рубриката “Мечтатели рисуват”! Получавайте интересни статии и новини от издателство “Мармот”, директно на електронната си поща! Абонирайте се за нашия бюлетин тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.