Любимата поредица “Приключенията на мотовете”, която достигна чак до Китай

Знаете ли кой живее във вашия гардероб? Гръм и пръц! Възможно ли е още да не сте чували за мотовете?! Ако сте се чудили откъде идва това похъркване и мляскане от гардероба ви, поредицата “Приключенията на мотовете” на Радостина Николова и Андрей Михов ще ви даде всички отговори. 

Мотовете са пухкави и мили същества, които си сменят цвета според настроението на хората и пръцкат, щом са притеснени. Спокойно се побират в шепа и се показват на хората само ако им имат доверие. Освен това са големи чистници (живеят сред купчините прани дрехи в гардероба) и обичат да гледат отново и отново филма “Казабланка” (дали не е време да запознаете децата си с черно-бялата класика? Все пак е любима на мотовете!). 

За контраст във втората част от поредицата на сцената излизат техните братовчеди и архиврагове, модовете, които най обичат да им мирише на мръсни чорапи, а водачът им, най-злият и миризлив сред тях, носи звучното име Мрън. В мишмаша от чудати герои се забъркват още Гушкащото чудовище, хълцащата принцеса Магу, мъдрецът Щу и още куп симпатяги, които родители и деца обичат еднакво.

Приключения на мотовете са разказани в поредица от четири части, налични са и за слушане в платформата за аудиокниги Storytel.

Защо харесахме тази поредица: Защото чрез приказни герои говори за проблеми от света на възрастните (в първа част прекалено дългото време, което хората прекарват пред телефоните и компютрите, е причина мотовете да са застрашени от изчезване). Както и защото мотовете са изключително мили и симпатични, смели и верни приятели.

Важни теми в поредицата: способността да виждаме красотата около себе си, зависимостта от технологиите, смелостта и изобретателността при справянето с проблемите

Подходяща за: 5+ години

 

Плюшените мотове са тук!

Меки и създадени само за гушкане като самите мотове – плюшените Мукс и Пагу са вече тук! Можете да ги настаните в гардероба, да ги превърнете в играчка за заспиване или да им измислите нови приключения. Можете да поръчате плюшените мотове от сайта на издателство “Мармот”. Там ще намерите също значки, тениски, чаши, тетрадки и скицник с любимите герои. 

 

Авторката Радостина Николова разказва:

 

Разкажи нещо тайно или забавно около написването на книгата? Ами много е смешно, че основното вдъхновение зад четвъртата част на мотовете, голяма част от която написа Андрей, дойде от една супа. Бяхме лятото във Варна. Аз отидох да готвя супа за дъщеря ми Еми, а той хвана няколко листа хартия и написа на ръка тайното заклинание, с което Вълшебникът докара на главата на мотове и модове да сърбат супа. От там се подреди целият сюжет. Стана някак много естествено, а образът на Вълшебника ми е любим. 

 

Илюстраторката Мелина-Елина Бондокова разказва:

 

Разкажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? В “Приключенията на мотовете” цифрите и детайлите са значими моменти от живота ми.

Повечето герои са реални личности, които са ми близки до сърцето. Примерно Бобо е вдъхновен от племенника ми Аристомен. 

 

Прочетете откъс: 

Мотовете ли? Ааа, ами това са едни чудати същества… 

– Така ли! И как изглеждат? – попита Бобо, усещайки, че предстоеше интересна история. Малкото момче беше страшно будно дете. Всичко приемаше насериозно и с  големи, любопитни очи чакаше историите на дядо си. 

– Ами те живеят в гардероба у дома. – започна той. – Не са много големи. Женските са  пухкави и хубавици. Много нежни и гальовни. Козината им е мека и по-дълга. Муцунка та – много сладка. Очите им са ококорени и изразителни. Честно да ти кажа, мъжкарите са малко по-недодялани, но пък безкрайно смели. Имат голяма щипка вместо лява лапичка. Странно чудо на природата… Забравих да кажа, че и женските имат щипка, но тяхната е мъничка и дискретна, точно както всичко по тях. Големи фръцли са женските мотове.  

– А те как така живеят у дома? Не се ли страхуват от хората? – попита Бобо. 

– Страхуват се. Показват се рядко и то само на тези, на които имат доверие. А и нали имат щипки. Например веднъж бях настъпил един, без да искам, той пръцна и ме ощипа леко! – усмихна се възрастният мъж. 

– А защо е пръцнал? – учудено попита Бобо. 

– Защото се ядоса! Когато се ядосат, мотовете пръцкат. Не точно, но звучи така. И когато нещо ги тормози също. Ще ти покажа някой път. Ти не си ги виждал, защото те се крият. Стават невидими и много малко хора са ги  виждали. Както казах, трябва да ти имат доверие. Сигурен съм, че и това ще стане. 

– А колко са големи?  

– Най-големите достигат височина до 20 см. С възрастта щипката им расте. Колкото по-голяма е тя, толкова по-възрастни са. Когато ги  опознаеш, ще ги заобичаш много! 

– А как да ги опозная, щом се крият?

– Ще ти разкажа всичко, което знам и съм преживял с тях. Тогава може би ще добият смелост да ти се покажат… Ако мъжкият те одобри, ще доведе и женската си. Те много си пазят любимите. Влюбват се веднъж и цял живот остават заедно. Щастливи същества са. И за да не й се случи нещо, мъжкият рядко показва половинката си пред други същества. Аз съм виждал женска само веднъж.Толкова  беше хубава! Те си имат и принцеса. Сигурно тя е още по-красива.  

– Принцеса на мотовете?! – възкликна Бобо. 

– Чувал съм, че Принцесата на мотовете е много по-нежна, пухкава и грациозна от другите мотове. Тя спи много дълбоко и сутрин се буди само след като седемте й придворни малки мота я погалят по веднъж, а кралят на мотовете я целуне. Дааа, ето толкова гальовна е…  

– А мотовете имат ли си имена?  

– Разбира се! Моят приятел, който живее в гардероба, се казва Мукс. Познавам го, откакто  аз бях дете. Мотовете живеят стотици години. Той е много добър, но доста своенравен. Понякога е игрив, друг път не го виждам с дни, винаги е закачлив и обича да прави напук… Голям симпатяга е. Младок. Кръвта му ври.  

– Нали каза, че го познаваш, откакто ти си дете! Как така младок? – усъмни се Бобо. 

– Казах ти, че мотовете живеят стотици години. Мукс тепърва влиза в най-хубавите си години. Започва да си търси женска… Хайде, стига толкова за тази вечер! Марш в леглото. 

– Лека нощ, дядо! Нямам търпение да видя Мукс!

 

МУКС, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ У ДОМА 

 

Mукс живееше у Доди от цяла вечност. Той обаче не го виждаше често, защото невинаги бе спокоен. Знаете ли, мотовете усещат напрежението  и се показват само тогава, когато чувстват, че  хората са в хармония със себе си. Може би затова днес все по-малко хора виждат и познават мотове. Според тях самите хора са станали изнервени и стресирани, което пречи на връзката им с мотовете – тези чудати древни същества. Древни, да! Има доказателство за тяхното съществуване от преди хиляди години. Така обясни на Бобо дядо му един ден, а той с ококорени очи го попита: „Наистина ли!”. 

– Да, моето момче, ако един ден отидеш до Египет, погледни към върха на Хеопсовата пирамида. Там има нарисуван мот – цял-целени чък – точно там, до скарабея! 

Бобо е умно дете. Попива всяка дума като гъба. Точно този ден обаче дядо му се чувстваше притеснен. Усещаше, че нещо се случва с Мукс. Не се чуваше пръцкането му, нито как почиства щипката си. Знаете ли, че с щипка та си именно се хранят мотовете и след всяко похапване я чистят много старателно. Чува се леко тракане, а Мукс не беше от най-тихите. Днес обаче никакъв го нямаше. Да не би да беше усетил вълнението му и затова да се криеше?  

– Доди (така му викаше Мукс), принцеса Пагу събира всички мотове. Иска да говори с нас. Спешно! – изникна изневиделица той, когато мъжът отвори гардероба да вземе чиста риза. 

– Слава богу, Мукс! Къде беше? Търсих те… 

– Не знам, Доди, страх ме е. Принцесата никога не ни вика. Тревожа се! 

„Тревожи се”! За бога, мотовете никога не се тревожат, те са толкова умни и спокойни, винаги усмихнати и позитивни. За скромните си 73 години Доди не беше чувал мот да „се  тревожи”… А и днес Мукс беше почти кафеникав на цвят. Обикновено е в по-ярки цветове. Мотовете сменят цвета на козинката си според настроението си и настроението на хората. Обикновено приемат цвета на дрехите, които висят в гардероба. Ако са шарени, значи и хората, които ги носят, са щастливи. Така и мотовете се обагрят в различни цветове. Ако стопаните на дома са унили и носят предимно тъмни цветове, окраската на мотовете също е по-сивкава и те почти никога не се показват на хората в къщата… 

– Мукс, сигурен съм, че няма повод за притеснение. Моля те, натъжавам се, като те гледам толкова кафяв! А между другото, започнах да подготвям Бобо за съществуването ви. Мислиш ли, че скоро ще можеш да му се разкриеш? 

– Рано е, Доди… Не е готов. Не ме притискай! – дискретно пръцна, обръщайки се с гръб.  Мотовете са много приятелски настроени, но страшно трудно се отпускат пред хора. А и явно нещо сериозно мъчеше Мукс. 

– Доди, моля те, не ме притискай! – повтори. – Сега най-важно е какво ще каже принцеса та…  

И си замина. Просто така, без да каже „чао”.  Ах, мотовете, тези чудати същества!…