Повечето деца не могат да заспят заради чудовището под леглото си, но едно дете на име Итън не може да заспи без чудовището под леглото си. Оказва се, че неговото чудовище точно тази вечер е оставило бележка “Отивам за риба. Ще се върна след седмица”. Ами сега? Итън просто не може да заспи без чудовището си. Едно след друго изпод леглото на момчето дефилират кое от кое по-лигави, зъбати, слузести и космати чудовища. Ръмжат, съскат, драскат с нокти по пода, но напразно, Итън намира кусур на всяко едно и осъзнава, че вече не е толкова лесно да се изплаши.
“Къде ми е чудовището?” на Аманда Нол е книга за точно този момент от живота на децата, в който те са готови да спрат да се страхуват от чудовища, но не са съвсем сигурни как ще изглежда животът им без този страх. Това, което до вчера ги е държало под завивките, днес им изглежда смехотворно (Чудовище с лак за нокти? Сериозно ли?!).
Авторката Аманда Нол разказва, че е отгледана в семейство, където чувството за хумор е било на почит и това си личи от първата страница. Тя споделя, че нейното чудовище под леглото се казва Герти.
Илюстрациите на тази картинна книга сякаш ви хващат за ръка и ви настаняват в детската стая на Итън – докато ги гледате, потъвате в тях и останалият свят сякаш спира да съществува. Илюстраторът Хауърд Макуилямс също споделя името на своето чудовище под леглото – Бромптън.
Щом прочетете книгата, може да попитате и децата си как биха се казвали техните чудовища.
Защо харесахме тази книга: Защото говори за страха едновременно сериозно и шеговито и прави плашещите неща да изглеждат смешни. Идеална е за четене преди лягане на деца, които вече не вярват в чудовища.
Важни теми в книгата: Страхът , порастването, необичайните форми на приятелство
Подходяща за: 5+ години
автор: Мария Ангелова