Интервю с Мария Донева за „Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок“

 Фотограф: Татяна Чохаджиева

Остроумие, емоция и по детски чиста и красива душевност бликат от всяка страница на нейните авторски и преводни творби. Обичаната Мария Донева стои зад превода на най-новата и дългоочаквана книга на издателство „Мармот“, „Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок“. Да предадеш душата на едно произведение от един език на друг, запазвайки смисъла и красотата на речта, е нелека задача, с която писателката обаче винаги се справя блестящо! Умелите ѝ заигравки с думите пренасят децата в свят, изпълнен с приключения и шантави герои като Ядостина, Треперушко и Господин Дайнамен (това са само част от героите в книгата, които представят познатите ни емоции като гняв, страх и завист).

Когато Мария Донева с готовност откликна за това интервю по повод излизането на „Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок“, аз като неин запален почитател, нямах търпение да я разпитам.

Как се зароди любовта Ви към писането?

Писането и четенето са като кокошката и яйцето. Имало е периоди, в които не съм писала нищо, а четенето ми е било обикновено ежедневно занимание винаги. Не съм решавала да стана писателка, нито съм мечтала за това. Просто продължавам, старая се, интересно ми е да пиша разни неща. Обичам да получавам отзиви, да усещам, че гласът ми не е глас в пустиня, а стига до други хора и така не се чувствам сама. Книгите правят живота ми хубав!

Как започнахте да пишете за деца?

Никога не съм започвала такова нещо. Аз си пиша, каквото мисля и чувствам, реагирам на преживяното. Според мен ако в даден текст няма откровено сексуални сцени или пък брутално насилие, значи книгата е подходяща за деца. Аз съм пълнолетен човек, но книги с насилие и ужаси категорично не са подходящи за мен; значи нещата не опират само до възраст.

Ако някой ми каже – кое дете би прочело книга за счетоводство или за атомна физика, аз ще му отговоря – умно дете със силен интерес към тези области. Не и аз. Конкретният човек чете, каквото му е интересно в конкретния момент. Също така дълбоко вярвам, че изкуството има безгранични възможности да направи света по-добър, да добави красота и смисъл, да вдъхва надежда. Такива са книгите, които обичам. Те са подходящи за всеки. Надявам се и моите книги да са такива.

Как започнахте да се занимавате с преводи и по-специфично, с преводи на детски книги и кои са любимите Ви аспекти от това творческо занимание?

По щастлива случайност! Един приятел ми подари книгата „Room on the broom“ („Патилата на метлата“ б.а.) на Джулия Доналдсън и аз забелязах, че е много лесна за превод, просто като си я четях, ми прозвуча на български в хубав весел ритъм, прибрах се и просто така – гледах я на английски и си я записвах на български. Чудо! Изпратих я на издателството, което вече бяха издали две книги от тази писателка. А те ми върнаха, че съм „родена за това!“ Ами щом съм родена…

Сериозно, това ми е най-щастливо занимание. За пръв път знам каква искам да стана, като порасна: детска преводачка. Особено римувани книжки ми се превеждат, много ми е чудесно.

Коя беше най-забавната част от превеждането на „Емоцио-метърът на Инспектор Крок“ на български език?

Емоци-О!-метърът! Аз добавих удивителната след О!

Oтнесох се към този превод с дълбока сериозност. Книгата е предназначена колкото за децата, толкова и за техните родители. Тя прилича на учебник с дефиниции, примери, схеми и упражнения. На пръв поглед става дума за неща, които се разбират от само себе си, но всъщност не е така. Не само децата, но и възрастните не винаги знаят как да разпознаят чувствата си; например може да имам някакво мъчително чувство и лошо настроение, но да ми е трудно да го назова и да го изразя, и не мога да го преодолея. Ако го определя, ще успея по-лесно да открия причината и да намеря изход от ситуацията.

Не точно най-забавното, но най-любимото ми в книгата е за тъгата. Обяснено е, че тя е по-скоро негативно чувство, но не трябва да се правим, че я няма, напротив, трябва да я изживеем и след това да се освободим от нея. Когато се разделяме с някой приятел, е хубаво да потъгуваме. Намирам това за много полезно; да уважаваме чувствата на другите, а и своите собствени.

В днешната ситуация, както сме ограничени в придвижването и свободното общуване заради пандемията, и прекарваме много време пред различни екрани, а малко време с поглед в очите на другия, има риск да загубим умението си да споделяме и да съпреживяваме. А децата пък изобщо не успяват да развият тези умения. Страхувам се, че това ще ги направи по-затворени, по-самодостатъчни, недостатъчно емпатични. Дори да не спазват всички правила и съвети на инспектор Крок, хубаво е, че книгата ще насочи вниманието на родителите към чувствата, ще им подскаже да говорят за това с децата си – че всички емоции са естествени, че всички са уместни при определени обстоятелства, че лошите чувства трябва да бъдат контролирани, а на добрите да се наслаждаваме и да ги споделяме щедро.

Имаше ли нещо, което представляваше предизвикателство в превода или играта на думи?

Имената на героите! Имената на геройчетата, които представят отделните емоции – Ядостина, Дайнамен и другите от бандата.

А също и имената на героите от казусите на инспектор Крок. Някои от имената са значещи и идват от животинския вид на героя, други пък са най-обикновени имена. Реших да не ги превеждам, защото или трябваше да сменя и обикновените имена, или щеше да стане манджа с грозде, смесица от англоезични и славянски имена. Пък и, да речем, има там един Куентин Агути от семейство Агути. Агутите са дребни бозайници, широко разпространени в Южна Америка. Вие чували ли сте за животинчето агути? Аз не бях. Как да го преведа? Куентин Дребнобозайников Южноамерикански?Така че проявих гъвкавост и подходих към всяко име по различен начин, както ми се видя най-подходящо.

Имате ли любима история или момент от книгата? А любим герой?

Да, най-много ми харесва самият инспектор Крок и това, че един ден, когато почувства нещо странно и необичайно, той приложи собствените си методи върху себе си и с помощта на емоци-о!-метъра установи, че неусетно се е влюбил.

Какво мислите е най-важно децата да знаят за емоциите?

Че всеки човек изпитва емоции и всяко чувство има причина и важен смисъл. И че не трябва чувството да владее човека, а точно напротив.

Мислите ли, че достатъчно се говори за емоционалната интелигентност, както при децата, така и при възрастните?

Колко е достатъчно? Мисля, че някои хора се раждат чувствителни и мили, други са по-дистанцирани и за тях ще е полезно да развият способностите си за споделяне и общуване. А има и хора, които трябва да бъдат бити по тиквите с книгата (не съм я виждала още, дано да е с твърди корици), и да се явяват на изпити по чувствителност, защото с безразличието и с грубостта си дори не разбират колко лошотии причиняват. 

Какви са Вашите лични „рецепти“ за преминаване през трудни емоции?

Аз винаги си казвам – направи нещо приятно. Ако не можеш да помогнеш на себе си, огледай се – сигурно наблизо има някой друг, на когото да помогнеш, и така ще забравиш за малко своите грижи. И също – потърпи, ще мине, ще стане по-лесно, а след това се задават чудесни неща, само потърпи още малко! В книгата за инспектор Крок има много такива съвети – да се изправиш пред огледалото и да си кажеш хубави, окуражителни думи. Никак не е лош съвет. 

Какво бихте посъветвали своето 8-годишно аз, ако можехте да говорите с нея? А какъв съвет мислите би Ви дала тя?

На 8 години съм била във втори клас… Не знам, нищо не мога да измисля. Във втори клас живеехме с майка, татко, кака, баба ми и дядо ми. Прекарвахме много време заедно и си говорехме. Те ме съветваха предостатъчно, а аз понякога ги слушах, друг път не. Какво по-хубаво от това?

Анастасия Гергова

Научи още как развива емоционалната интелигентност “Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок” тук.

Научи още за книгата тук:

One thought on “Интервю с Мария Донева за „Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок“

  1. Сийка Букова says:

    Здравейте, Мармотчета. Много яка, поучителна, цветна и вълшебна книжка. Купих си я за внучките и с нетърпение ги очаквам за да включа и емоци- О- метъра.
    Баба ви Сия го изпробва вече. Да не говоря, за интервюто и Мария Донева, ама на мен ми е думата за интервюиращата Сиска за моя милост, а за вас Анастасия Гергова. Приказно момиченце, сега млада дама, израснала пред очите ми. Много я обичам. Не, не, много ви обичам.
    Всички книжки за Агата са прочетени на внучките.
    Успехи на всичкииии!
    С обич: баба ви Сия, от райското място в Райково, питайте Сиска къде е то.
    п.п. Ама накрая ще ви дръпна ушичките и ще ви направя най- вкусния Мармот, книгата ми дойде с малък дефект на предната корица, леко смачкана, внимавайте друг път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.