За приятелството и великите фантазьорски открития в „Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа“

Пилето със сини крака Синьокрачко и пчелата авантюрист Жужа са най-добри приятели и верни спътници. Много ги бива да:

  • ловят опасни туземци;
  • прогонят избягал от цирка крокодил с гнили ябълки;
  • се запознаят с най-намусения заек на света и да успеят да го накарат да се просълзи от умиление… 

На пръв поглед приключенията им са пълна фантасмагория, но всяко едно е пример за формулата на играта: от нищо – нещо. Например достатъчно е да имаш шкаф в кухнята, за да твърдиш, че в него има портал във времето. 

Илюстрациите са дело на Елена Владинова (това ѝ е първата детска книжка) и носят толкова хумор, колкото и самият текст. 

От последните страници на книгата героите излизат от света на фантазиите и влизат в истинския измислен детски свят. Децата могат да изрежат Синьокрачко и Жужа и да ги носят навсякъде със себе си, когато стане време за приключения. 

Защо харесахме тази книга: Защото е забавна и пълна с неочаквани и шантави истории. Зарежда живота на децата с приключения и говори за приятелството по необикновен начин. Освен това показва как точно работи въображението и вроденото умение на децата да си измислят приключения. 

Важни теми в книгата: приятелството, боязливостта и как да станеш смел, откриването на магичното в обикновеното

Подходяща за: 6-12 години

 

5 въпроса към авторката Мария Ангелова:

МАРИЯ АНГЕЛОВА

Какво те вдъхновява? Измишльотините и игрите от моето детство, които сега предавам по майчина линия и на детето си. Също истински случки, доизмислени и доукрасени (имам си лична традиция за нощен пикник по време на звездопада през август, както и за празнуването на лятното слънцестоене). 

Къде и как пишеш? Където и да е, стига да ме споходи вдъхновението. А то ходи по странни места. Да. И там.

Кажи нещо тайно или забавно около написването на книгата? Част от книгата е писана на телефона, докато в мразовит ден бутах количката със спящото бебе около езерото в Дружба в София.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? Най-отгоре са книгите за приспиване на сина ми (Петсън и Финдъс и Недялко Йорданов са текущи хитове), а аз чета “Момчешки живот” и “Парадоксалното щастие”.

Каква ще станеш, като пораснеш? Някога исках да стана детска учителка и писателка. Сега искам да живея в дървена къщурка в гората, да мога да ям торта за закуска, без да дебелея, и като вали, да не ми се мокрят краката. 

 

5 въпроса към илюстраторката Елена Владинова:

ЕЛЕНА ВАНС

Какво те вдъхновява? Вдъхновявам се от малките неща около мен – природата и нейните форми, градът и случките му, дълги разговори с приятели и мълчаливи разходки в парка. Обичам всички цветове и форми, но най-много ме влекат индигото и триъгълници.

Къде и как рисуваш? Обичам да рисувам на хартия с цветен молив и да драскам скиците една върху друга, докато само аз си знам какво има отдолу. След това прилежно прехвърлям идеите си на памучна хартия и вадя боите. Акварелът се превърна в страст повече от интерес към пигментите му, отколкото заради самата техника. Но в един момент разбрах, че мога да рисувам както си искам, а не е нужно да създавам феерични пейзажи – и любовта се случи. Рисувам навсякъде и винаги си пазя скиците.

Кажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? Тайно и никак забавно за мен бе това, че илюстрацията за глава едно ми беше много мъчна. Стана последна. Поне три пъти я почвах и я оставях, бях на път да се примоля да я сменим с нещо, защото толкова не се получаваше. Но една вечер си играех с боите и се появи едно суперско зелено, което даде старт на джунглата.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? На нощното ми шкафче се намират следните книги – “Чичо Пейо” на Елин Пелин, “От сърце” и една “Архитектура на 20. век”.

Каква ще станеш, като пораснеш? Като порасна, искам да бъда същата Аз, която бях на три. Едно любопитно и устремено съзнание, което е готово да покори всички светове. Най-хубавите години са от 3 до 5 и никой не може да ме убеди в противното.

 

Прочетете откъс: 

–       Честит рожден ден на мен! Каня те на празненство! – заяви възторжено Синьокрачко.

–       О, имаш рожден ден! Не знаех – притесни се пчелата.

–       Всеки има рожден ден – обясни Синьокрачко. – Всяка година на моя рожден ден отивам на някое интересно място. Тази година ще хванем влака.

–       Никога не съм се возила във влак! – зарадва се пчелата. – А къде ще отидем?

–       Че защо трябва да отиваме някъде? Не може ли едно синьокрако пиле и една пчела с челник просто да се повозят във влака?

Пчелата се съгласи, че може и двамата тръгнаха през снега към гарата на края на гората.

Гарата почти не се виждаше от огромните преспи сняг. Синьокрачко влезе и застана пред гишето за билети, където дремеше лелка с кръгли очила.

–       Добър ден! Два билета за влак, ако обичате – каза любезно той.

Лелката с кръгли очила се сепна от дрямката, изгледа подозрително двамата пътници и попита с дрезгав глас:

–       За къде пътувате?

–       За никъде. Не може ли едно синьокрако пиле и една пчела с челник просто да се повозят във влак? – попита Синьокрачко.

Лелката ги изгледа още по-подозрително над кръглите си очила.

–       За къде пътувате? – попита тя отново, а после добави сърдито: – Не мога да ви дам билети “за никъде”.

–       Добре, дайте ни тогава два билета за някъде – опита да се изрази по друг начин Синьокрачко.

–       За Наково? – лелката с кръгли очила явно не го чу добре.

–       Да, за Някъдово – кимна Синьокрачко.

С билети в едната ръка и бинокъл в другата Синьокрачко излезе на перона, следван от Жужа. Той долепи бинокъла до очите си и гледа дълго, дълго, за да види кога ще дойде влакът.

–       Ако човек не види с бинокъл още отдалече как идва влакът, по-добре изобщо да не се качва – обясни той, а пчелата се постара да запомни това важно правило.

Изведнъж Жужа се плесна по челото и се затича към гишето за билети. Беше се сетила, че няма подарък. А нима може да се ходи на рожден ден без подарък?

–       Извинете, да имате някакви подаръци? – запита тя лелката с кръглите очила.

–       Поляновци? Влакът за Поляновци пътува само във вторник и събота – отговори лелката, а пчелата се зачуди как тази лелка изобщо продава билети на пътниците като хич не чува.

–       По-да-ръ-ци! – повтори бавно и силно Жужа.

–       Е, разбрах де, разбрах!. Няма нужда да крещите. Колко билета за Поляновци?

Пчелата се отказа и видя в другия край на чакалнята павилион за вестници, на който най-отпред бяха наредени книжки с кръстословици. Купи една книжка за Синьокрачко. Той много обичаше да решава кръстословици и винаги ги попълваше целите, защото знаеше всичко. Ако някоя буква не му излизаше, обявяваше, че дори слепец би видял, че има печатна грешка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *