За приятелството и великите фантазьорски открития в “Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа”

Пилето със сини крака Синьокрачко и пчелата авантюрист Жужа са най-добри приятели и верни спътници. Много ги бива да:

• ловят опасни туземци;

• прогонят избягал от цирка крокодил с гнили ябълки;
• се запознаят с най-намусения заек на света и да успеят да го накарат да се просълзи от умиление… 

На пръв поглед приключенията им са пълна фантасмагория, но всяко едно е пример за формулата на играта: от нищо – нещо. Например достатъчно е да имаш шкаф в кухнята, за да твърдиш, че в него има портал във времето. 

Илюстрациите са дело на Елена Владинова (това ѝ е първата детска книжка) и носят толкова хумор, колкото и самият текст. 

От последните страници на книгата героите излизат от света на фантазиите и влизат в истинския измислен детски свят. Децата могат да изрежат Синьокрачко и Жужа и да ги носят навсякъде със себе си, когато стане време за приключения. 

Защо харесахме тази книга: Защото е забавна и пълна с неочаквани и шантави истории. Зарежда живота на децата с приключения и говори за приятелството по необикновен начин. Освен това показва как точно работи въображението и вроденото умение на децата да си измислят приключения. 

Важни теми в книгата: приятелството, боязливостта и как да станеш смел, откриването на магичното в обикновеното

Подходяща за: 6-12 години

 

5 въпроса към авторката Мария Ангелова:

Какво те вдъхновява? Измишльотините и игрите от моето детство, които сега предавам по майчина линия и на детето си. Също истински случки, доизмислени и доукрасени (имам си лична традиция за нощен пикник по време на звездопада през август, както и за празнуването на лятното слънцестоене). 

Къде и как пишеш? Където и да е, стига да ме споходи вдъхновението. А то ходи по странни места. Да. И там.

Кажи нещо тайно или забавно около написването на книгата? Част от книгата е писана на телефона, докато в мразовит ден бутах количката със спящото бебе около езерото в Дружба в София.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? Най-отгоре са книгите за приспиване на сина ми (Петсън и Финдъс и Недялко Йорданов са текущи хитове), а аз чета “Момчешки живот” и “Парадоксалното щастие”.

Каква ще станеш, като пораснеш? Някога исках да стана детска учителка и писателка. Сега искам да живея в дървена къщурка в гората, да мога да ям торта за закуска, без да дебелея, и като вали, да не ми се мокрят краката. 

 

5 въпроса към илюстраторката Елена Владинова:

Какво те вдъхновява? Вдъхновявам се от малките неща около мен – природата и нейните форми, градът и случките му, дълги разговори с приятели и мълчаливи разходки в парка. Обичам всички цветове и форми, но най-много ме влекат индигото и триъгълници.

Къде и как рисуваш? Обичам да рисувам на хартия с цветен молив и да драскам скиците една върху друга, докато само аз си знам какво има отдолу. След това прилежно прехвърлям идеите си на памучна хартия и вадя боите. Акварелът се превърна в страст повече от интерес към пигментите му, отколкото заради самата техника. Но в един момент разбрах, че мога да рисувам както си искам, а не е нужно да създавам феерични пейзажи – и любовта се случи. Рисувам навсякъде и винаги си пазя скиците.

Кажи нещо тайно или забавно около илюстрирането на книгата? Тайно и никак забавно за мен бе това, че илюстрацията за глава едно ми беше много мъчна. Стана последна. Поне три пъти я почвах и я оставях, бях на път да се примоля да я сменим с нещо, защото толкова не се получаваше. Но една вечер си играех с боите и се появи едно суперско зелено, което даде старт на джунглата.

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? На нощното ми шкафче се намират следните книги – “Чичо Пейо” на Елин Пелин, “От сърце” и една “Архитектура на 20. век”.

Каква ще станеш, като пораснеш? Като порасна, искам да бъда същата Аз, която бях на три. Едно любопитно и устремено съзнание, което е готово да покори всички светове. Най-хубавите години са от 3 до 5 и никой не може да ме убеди в противното.

 

Прочетете откъс: 

–       Честит рожден ден на мен! Каня те на празненство! – заяви възторжено Синьокрачко.

–       О, имаш рожден ден! Не знаех – притесни се пчелата.

–       Всеки има рожден ден – обясни Синьокрачко. – Всяка година на моя рожден ден отивам на някое интересно място. Тази година ще хванем влака.

–       Никога не съм се возила във влак! – зарадва се пчелата. – А къде ще отидем?

–       Че защо трябва да отиваме някъде? Не може ли едно синьокрако пиле и една пчела с челник просто да се повозят във влака?

Пчелата се съгласи, че може и двамата тръгнаха през снега към гарата на края на гората.

Гарата почти не се виждаше от огромните преспи сняг. Синьокрачко влезе и застана пред гишето за билети, където дремеше лелка с кръгли очила.

–       Добър ден! Два билета за влак, ако обичате – каза любезно той.

Лелката с кръгли очила се сепна от дрямката, изгледа подозрително двамата пътници и попита с дрезгав глас:

–       За къде пътувате?

–       За никъде. Не може ли едно синьокрако пиле и една пчела с челник просто да се повозят във влак? – попита Синьокрачко.

Лелката ги изгледа още по-подозрително над кръглите си очила.

–       За къде пътувате? – попита тя отново, а после добави сърдито: – Не мога да ви дам билети “за никъде”.

–       Добре, дайте ни тогава два билета за някъде – опита да се изрази по друг начин Синьокрачко.

–       За Наково? – лелката с кръгли очила явно не го чу добре.

–       Да, за Някъдово – кимна Синьокрачко.

С билети в едната ръка и бинокъл в другата Синьокрачко излезе на перона, следван от Жужа. Той долепи бинокъла до очите си и гледа дълго, дълго, за да види кога ще дойде влакът.

–       Ако човек не види с бинокъл още отдалече как идва влакът, по-добре изобщо да не се качва – обясни той, а пчелата се постара да запомни това важно правило.

Изведнъж Жужа се плесна по челото и се затича към гишето за билети. Беше се сетила, че няма подарък. А нима може да се ходи на рожден ден без подарък?

–       Извинете, да имате някакви подаръци? – запита тя лелката с кръглите очила.

–       Поляновци? Влакът за Поляновци пътува само във вторник и събота – отговори лелката, а пчелата се зачуди как тази лелка изобщо продава билети на пътниците като хич не чува.

–       По-да-ръ-ци! – повтори бавно и силно Жужа.

–       Е, разбрах де, разбрах!. Няма нужда да крещите. Колко билета за Поляновци?

Пчелата се отказа и видя в другия край на чакалнята павилион за вестници, на който най-отпред бяха наредени книжки с кръстословици. Купи една книжка за Синьокрачко. Той много обичаше да решава кръстословици и винаги ги попълваше целите, защото знаеше всичко. Ако някоя буква не му излизаше, обявяваше, че дори слепец би видял, че има печатна грешка.”