Една история с два края – „Слончето, което искаше да лети“

Когато разгърнем нова детска книжка, очакваме да я изчетем на децата от първата до последната страница (а после отново и отново), но не и в края да се наложи сами да изберем как свършва! “Слончето, което искаше да лети” е стопляща сърцето история с два края – щастлив и тъжен. Децата могат сами да изберат какво се случва точно в момента, в който единият герой е изправен пред труден избор. 

Парцаленото слонче иска да се научи да лети, а неговата приятелка, мишката, се опитва да му помогне, като измисля най-различни методи и приспособления за олекотяване. В крайна сметка заедно измислят решение, но то може би ще означава жертва, на която слончето не е готово. Интересното е, че в този момент решението за приятеля си трябва да вземе мишката. 

“Слончето, което искаше да лети” е дебют на Лиляна Дворянова като автор и илюстратор. Нежните и пълни с красиви детайли илюстрации са покана за разговори между родители и деца относно всичко, останало между редовете. 

 

Защо харесахме тази книга: Защото тази поетична история учи децата да не се отказват да търсят решение, когато се сблъскат с неуспехи.

Важни теми в книгата: нашите решения, които оказват влияние върху другите; мечтите и тяхното неотклонно следване; жертвите, на които сме готови, в името на мечтите си; сърце и разум.

Подходяща за: 4+ (но за да разберат поне частично дилемата на мишката в книгата, децата трябва да са поне на 6 години).

 

5 въпроса към авторката и илюстраторката Лиляна Дворянова:

ЛИЛИ ДВОРЯНОВА

Какво те вдъхновява? Книги, образи, картини, фотографии…

Къде и как пишеш? Пиша, рисувайки…

Къде и как рисуваш? Рисувам най-често в хола, който се опитвам да превърна в разхвърляно и оцапано с бои ателие, но ако очакваме гости, ателието се свива на дървената маса, а аз се опитвам да изчегъртам боите от пода. Рисувам на платно, хартия и компютър, а понякога и с фотоапарат.

Кажи нещо тайно или забавно около сътворяването на книгата? Тайна: когато пратих книгата на издателство “Мармот”, те казаха, че трябва да измисля и нарисувам още няколко страници. Така се появи първият разтвор, в който героите пият чай; последният, в който пътешестват; и един в средата, където слончето се опитва да полети с балони… и чак тогава книгата стана наистина завършена.

Тайна: мишката също иска да има някаква специална способност като слончето, което може да лети, но още не е открила каква да бъде тя. Когато я открие, вероятно ще трябва да нарисувам още една история… 

Кои книги ще намерим на нощното ти шкафче? Ако имаше място, на нощното шкафче от край време щяха да си седят книгите за муминтроловете на Туве Янсон, “Приказка без край” на Михаел Енде, “Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен и още много детски книги, които бих си препрочитала от време на време. Но в  момента имам две книги – Достоевски – „Бесове” (струва ми се, че 2020 г. е подходяща година да я прочета) и „Фотографията като (път)уване към…” на Вяра Попова.

Каква ще станеш, като пораснеш? Ще ми се да стана смела пътешественичкохудожничкафотографка…, но по-вероятно е пътешествията да са въображаеми и аз да пия чай в уютното ателие със слончето и мишката, и други герои, които искат да нарисувам техните истории…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *