ДОНИКА РИЗОВА: “Дракончето Ринти“ е книга за приятелството и за нуждата да имаме добра компания за приключения”

Доника Ризова е едно от известните имена на българската журналистика, което днес ще ви представим в съвсем ново амплоа. Щастливи сме, че заедно с нея успяхме да реализираме първата детска книга, която пише и да дадем живот заедно с илюстратора Мира Мирославова на „Дракончето Ринти“.

Книгата вече е налична за предварителни поръчки тук, а до 30 април всяко копие пристига с подарък-изненада и автограф от автора.

Ето какво ни разказа още Доника Ризова за себе си, своето вдъхновение и плановете й за бъдещето.

Къде и как започва глава първа от живота на Доника Ризова?

На тихата улица „Христо Смирненски“ в град  Дупница. В двора на родната ми къща, където бях истински щастливо и обичано дете. В стаята с гледка към върховете на Рила, която делях с по-малкия ми брат. Първата глава е пълна с игри с тайфата от квартала, с голямата ми мечта да се науча да чета колкото се може по-бързо и да порасна толкова, че да разбирам какво пише във вестника на дядо.

Каква мечтаеше да бъдеш, когато пораснеш?

Журналист. Не помня да съм имала друга мечта. Започнах да сбъдвам тази мечта още като ученичка, работейки за градския вестник. По-късно започнах тайничко да си мечтая да стана писател. Определено вярвам, че ако много силно си помечтаеш нещо, то непременно ще ти се случи.

Обичаше ли да четеш като дете? Какви книги имаше на нощното си шкафче тогава?

Научих се да чета много малка. Родителите ми казват, че даже е било леко притеснително. Татко ми носеше списанията  „Миша“ и „Дъга“, които колекционирах и изчитах от кора до кора. На нощното ми шкафче имаше, разбира се „Пипи дългото чорапче“,  всички истории за Малкия Никола…Помня, че най- дългите ми самостоятелни разходки бяха до детския отдел на Градската библиотека. Читателският ми картон явно помни повече😊

А сега?

Сега пак чета детски книги заедно със сина ми Грег. Всъщност мисля, че това е само претекст от моя страна, за да мога да си купувам детски книги и за себе си. Обичам книгите на Питър Мейл, Толкин и Исабел Алиенде. Чета много автобиографии и книги за пътешествия.

Кое от нещата, с които се занимаваш ти носи най-голямо удоволствие?

Обичам да си измислям истории. Забавлявам се понякога да доизмислям неслучили се диалози в различни ситуации. Така ми олеква, ако нещата не са се развили както съм искала. Обичам да гледам добре направени филми, да се разхождам с кучетата ми, да се мотая из градината с ръкавици нацапани с пръст. Но най- много обичам да съм на брега на морето. Там мога да не правя нищо и пак да се чувствам истински цяла.

 

Как се срещнахте с писането? И защо детска книга?

Аз пиша откакто се помня. Първо бяха дневниците ми и стихотворения за луната и една звезда седнала на кръстопътя, която си бърше сълзите. После пишех статии за вестника, след това текстове за радиото, за списания, за телевизионни предавания. Имам травъл блог и там пиша за пътешествия, за случки и храна. Имам написан текст за песен, която скоро трябва да чуем по радиата. А детската книга дойде по време на една разходка из планината Сера де Трамунтана. Грег ми разказа, че в скалите живее дракон и така започна всичко. Пишех истории за неговия приятел, които да четем за лека нощ.

Вдъхновението или неуморното писане те доведоха до финала на книгата?

Само вдъхновението. Историята сама се написа. Всичко идваше като магия. Пиша за нещо и изведнъж след ден го виждам като знак някъде из острова.

Как би звучала твоята лична легенда?

Имало едно време едно малко русокосо момиче , което много искало да стане пират…

Ти си майка на прекрасни деца. Как насърчаваш в тях любовта към книгите и четенето?

С пример. Когато в къщи най- обичаното място е библиотеката и когато съботите са време за пица, но преди това се ходи с нови дрехи в книжарницата, не е трудно да си отгледаш читатели.

„Дракончето Ринти“ е книга за приятелството и за нуждата да имаме добра компания за приключения. За трудностите, които среща всяко дете в чужда страна. За невидимите нишки, които винаги ни свързват с дома.

Кои бяха най-големите предизвикателства пред теб в написването на тази книга?

Да избера кои от прекрасните хора, с които животът ме срещна на острова да намерят място в книгата. Не успях с всички. Заради това историята върви към поредица.

Издай нещо около книгата, което знаеш само ти?

Бащата на Грег още ми е сърдит, че припада при вида на малък дракон.

Може да поръчате книгата от тук.