Вал Стоева: Детските книги и прегръдката от любим човек лекуват детските тревоги

Един от най-добрите познавачи на детските книги и на четящите деца в България, Вал Стоева, споделя как и кога детските книги могат да помогнат на родителите да се справят с детските страхове.

Хелоуин наближава и скоро вещици и таласъми ще забродят из улиците. Октомври е месец, който ние от издателство “Мармот” (както и голяма част от света) сме посветили на темата страх. Освен смешно-страшната картинна книга “Къде ми е чудовището?”, предстои да издадем и детският роман “Ото без палтото и Гората на изчезналите неща” на сладкодумната разказвачка Матилда Удс. 

Макар чудовищата да са забавни на Хелоуин, много деца се страхуват от тях и от купища други неща, които не разбират. Вал Стоева е човекът, който стои зад сайта Detskiknigi.com и фондация “Детски книги”, както и зад най-чаканите награди за детска литература в България – “Бисерче вълшебно”, в които децата определят кои са най-добрите детски книги. Разпитахме я какво мисли по темата за страха, книгите и децата. 

– Коя е Вал Стоева и къде я откриваме в момента?

– Аз съм един от най-големите любители на детски книги и никак не е изненада, че ме намирате у дома, затрупана със страхотни четива. Част от тях чета за пръв път, а други препрочитам, за да им подготвя отзиви за сайта Detskiknigi.com.

– Порастването при децата е свързано с много страхове – от тъмното, от чудовища под леглото, от посещение при доктора, от детската градина, от гърнето… Разговорите с родителите са важни, но какво е тук мястото на детските книги?

– Чрез детските книги децата изследват света и различни непознати за тях ситуации, докато са сгушени в мама и татко. Детските книги, съчетани с прегръдката на любим човек и прочетени от добре познат глас, лекуват детските тревоги, изписват усмивки на лицата и дават знания – както на малчовците, така и възрастните (които имат смелостта да си признаят, че и те учат най-много през заглавията за деца!)

– Често родителите се надяват в книгите да открият готови отговори на проблеми, свързани с грижата за децата си. Доколко може една книга да съдържа универсално решение?

– Книгите не могат да съдържат универсални послания, защото възприемането на съдържанието зависи от личния опит на всеки. Затова силно вярвам, че всяко дете трябва да получава точните книги за неговата възраст, за моментната ситуация, в която се намира. Тук ролята на родителя е да потърси експертно мнение (книгите, помогнали на едно дете, не са гаранция за успех при друго) и да позволи на детето да преработи онова, което го притеснява, чрез разговори с възрастния, в които книгата е добър посредник и мост.

– Колко страшни са страшните герои за децата?

– Страшните герои са толкова страшни, колкото силно работи въображението на децата. Страхът е здравословен в малки дози, защото учи децата да предугаждат опасност и да не изпадат в сериозни проблеми (или пък да намират решения). Но когато децата са изложени на готови страховити образи от екрана – такива, които не са подготвени да приемат, тогава страхът може да е в твърде големи дози и да предизвика сериозни душевни травми.

– Как да направим едно страховито чудовище от страниците на книгата да изглежда смешно?

– Като му нарисуваме панделка на опашката.

– Как родителите могат да вменят своите страхове или своята смелост на децата си?

– Вменяването на страхове е сравнително лесно. Когато непрекъснато плашим детето, че ще му се случи нещо лошо в големия свят, то се приучава бързо на безпомощност. Тя е крайно нездравословна, разбира се, но за съжаление родителите често не успяват да се погледнат отстрани или да видят в перспектива как техните страхове се отразяват на детското развитие. 

Да научиш някого на смелост, е трудна работа. Смелостта не може да бъде дефинирана лесно и ясно, а и границата между нея и безразсъдството е твърде тънка. Важно е детето да знае, че ако може да помогне на някого, хубаво е да го направи. И че понякога най-голямата смелост е да помолиш другиго за помощ.

– От какво се страхуваше ти като дете? 

– От хора, които могат да ме нападнат и наранят. От вещици и човекоядци. Но мисля, че тези страхове са ми помагали да не изпадам в крайно рискови ситуации, предизвикани от безразсъдно поведение.

– А като родител?

– О, като родител изпадам в ужасни притеснения за всяко нещо, което може да нарани децата ми, физически или душевно. Но се уча да им давам свобода и да не проектирам родителските си страхове върху тях. 

– Кои са любимите ти детски книги за чудовища или други страхотии?

– Всъщност нямам такива, защото съм толкова страхлива, че избягвам да чета по-страховити истории, предназначени за читатели от 9 години нагоре. 

– Какво има нощем под леглото ти?

– За щастие нямам никаква представа, защото заспивам доста бързо. 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.